Майкл Коннелли - Хари

Площадът представляваше естествения център на Бънкър Хил и бе заобиколен от два, допиращи се един до друг, небостъргача, висок жилищен блок и Музея за модерно изкуство. По средата имаше огромен фонтан, но по това време помпите и светлините бяха изключени и водата бе неподвижна и черна.

Повечето от следователите и патрулните се мотаеха около малката сграда на музея зад фонтана, като че ли в очакване на нещо. Бош потърси лъщящата бръсната глава на заместник-началник Ървин Ървинг, но не успя да го открие. Заедно с партньорите си той си запробива път през тълпата и се насочи към самотната мотриса, спряна на края на релсовия път. Докато вървяха, разпозна много детективи от „Грабежи и убийства“. С някои от тях беше работил преди години, когато служеше в елитния отдел. Неколцина му кимнаха или го поздравиха по име. Видя Франсис Шиън, бившия си партньор, който стоеше сам настрани и пушеше. Бош се отдели от Едгар и Райдър и се приближи към него.

— Здрасти, Франки — каза той. — Какво става?

— Хари, какво правиш тук?!

— Ървинг ме повика.

— Мамка му! Съжалявам, не бих го пожелал и на най-големия си враг.

— Защо, какво…

— Най-добре първо поговори с него. Иска следствието да е абсолютно секретно.

Бош се поколеба. Шиън изглеждаше изтощен, но Хари не го бе виждал от месеци. Нямаше представа на какво се дължат тъмните кръгове под напрегнатите му очи, нито пък кога са се появили. За миг си спомни отражението на собственото си лице в стъклото на прозореца.

— Добре ли си, Франсис?

— По-добре отвсякога.

— Ще се видим после.

Върна се при Едгар и Райдър, които стояха до мотрисата. Едгар леко кимна наляво.

— Хей, Хари, видя ли кой е дошъл? — тихо попита той. — Частейн и неговите момчета. Какво правят тук тези гадняри?

Бош се завъртя и забеляза хората от вътрешния отдел.

— Нямам представа — отвърна той.

За миг погледът му срещна този на Частейн, но Хари извърна очи. Не си струваше да се вълнува заради него. Вместо това се съсредоточи върху местопрестъплението. Изгаряше от любопитство. Броят на детективите от ГУ, кретените от вътрешния отдел, присъствието на заместник-началника — трябваше да разбере какво става.

Бош поведе хората си в колона по един към мотрисата. Вътре бяха поставени прожектори и беше светло като ден. Вече работеха два екипа за оглед на местопрестъплението. Беше пристигнал прекалено късно. Първи с огледа се заемаха служителите от патологията, които удостоверяваха смъртта на жертвите, снимаха труповете на място, оглеждаха раните им, идентифицираха ги и търсеха оръжието на престъплението.

Той се приближи до задната част на мотрисата и погледна през отворената врата. Имаше два трупа. На една от седалките по средата бе просната жена със сив клин и бяла, дълга до бедрата фланелка. На гърдите й беше разцъфнало голямо кърваво петно около огнестрелна рана. Главата й лежеше отметната назад върху перваза на прозореца. Имаше тъмна коса и кожа и очевидно произхождаше от Латинска Америка. До нея имаше найлонов плик, пълен с нещо, което Бош не можеше да види. Отгоре се подаваше сгънат вестник.

На стъпалата до задната врата лежеше по очи чернокож мъж в тъмносив костюм. От мястото си Хари не можеше да различи лицето му и виждаше само една рана — в средата на дясната длан на жертвата. Знаеше, че по-късно в доклада за аутопсията тази рана ще бъде наречена „защитна“. Мъжът бе вдигнал ръка в безплоден опит да се предпази. През годините Бош често беше срещал такава реакция и тя винаги го караше да се замисля за отчаяните действия на хората преди смъртта им. Да вдигнеш ръка, за да спреш куршум, бе едно от най-отчаяните.

Макар че някой непрекъснато препречваше погледа му, през прозореца в отсрещния край на мотрисата, можа да види релсите надолу по Хил Стрийт. В основата на хълма имаше втора мотриса и около колелото и затворените врати на „Гранд Сентръл Маркет“ оттатък улицата се мотаеха детективи.

Като дете се беше возил на железницата и знаеше как работи. Двете еднакви мотриси играеха ролята на противотежести. Когато едната се изкачваше, другата се спускаше и обратно. Разминаваха се по средата. Спомняше си времето, когато Бънкър Хил все още не се бе възродил в лъскав делови център с небостъргачи от стъкло и мрамор, скъпи жилищни сгради, музеи и фонтани, наричани поетично „водни градини“. Тогава хълмът беше застроен с великолепни викториански къщи, превърнати в западнали хотели. Веднъж двамата с майка му се бяха качили с Ейнджълс Флайт, за да си търсят жилище.