Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Как я караш, Джери? — Хари едва се сдържаше да не се разсмее.

— По дяволите, Бош!

— Вече го каза. Виждам, че тая вечер в Холивуд е доста спокойно.

— Какво правиш тук, мама му стара? Искам да кажа, освен че ми изкара акъла?

— Работя, приятел. Имам среща с художничката от „Порока“. А ти какво правиш?

— Довършвам. Тъкмо се канех да си ходя.

Бош се наведе напред и видя, че кръстословицата е попълнена почти изцяло. Тук-там имаше следи от триене с гума. Едгар никога не решаваше кръстословиците с химикалка. Хари забеляза стария му червен речник — беше свален от лавицата и лежеше на бюрото.

— Пак мамиш, а, Джери? Знаеш, че не бива да използваш речника.

Едгар го изгледа раздразнено.

— Глупости. Мога да правя каквото си искам. Няма никакви правила, Хари. Защо не се качиш горе и не ме оставиш на мира? Кажи й да те гримира и да те прати на пиацата.

— Да, ще ти се. Ти ще си първият ми клиент.

— Добре де, добре. Искаш ли нещо, или просто си се отбил, за да ми изкараш ангелите?

Едгар най-после се усмихна и Бош разбра, че помежду им всичко е наред.

— По малко и от двете. Трябва ми едно старо досие. Къде ги държите след ремонта?

— Колко старо? Започнаха да пренасят архива в центъра, за да го микрофилмират.

— Трябва да е било през двехилядната. Помниш ли Майкъл Алън Смит?

— Естествено. Човек като мен не може да забрави Смит. Какво ти трябва?

— Само снимката му. Досието още ли е тук?

— Да, всички нови материали още са в архива. Ела с мен.

Отведе Бош при една врата и отключи. Влязоха в малко Помещение със стелажи, пълни със сини папки. Едгар на-Мери делото на Майкъл Алън Смит, свали го от лавицата и Го подаде на Хари. Беше тежко. Също като случая.

Бош занесе папката в кабинката до тази на бившия си Партньор и запрелиства материалите, докато не стигна до снимките, показващи горната половина на тялото на Смит и татуировките му. Преди пет години бяха използвали отличителните му белези, за да го разпознаят и обвинят в Убийството на три проститутки. По случая бяха работили Бош, Едгар и Райдър. Смит бе отявлен расист, който тайно използваше услугите на чернокожи травестити от Санта Моника Булевард. После ги убиваше от угризения, задето е прекрачил расовите и сексуални граници. Това някак си успокояваше гузната му съвест. Развръзката настъпи, когато Райдър откри травестит, видял една от жертвите да влиза в микробус с клиент. Той описа специфичната татуировка на ръката на клиента и това в крайна сметка ги отведе при Смит, който се бе сдобил с множество татуировки в различни затвори из страната. Осъдиха го на смърт и в момента отлагаше отровната инжекция с безкрайни обжалвания.

Бош извади снимките, показващи шията, ръцете и левия бицепс, всичките украсени със затворническо мастило.

— Тия снимки ще ми трябват, когато се кача горе. Ако си тръгнеш и се налага да заключиш архива, ще ти ги оставя на бюрото.

— Какво си намислил? Да не искаш да се накичиш с такива боклуци?

— Точно така. Искам да стана като Майк.

Едгар присви очи.

— Това свързано ли е с Чатсуъртските осмици, за които приказвахме вчера?

Бош се усмихна.

— Знаеш ли, Джери, трябвало е да станеш детектив. Бива си те.

Бившият му партньор също кимна, като че ли просто приемаше поредния саркастичен удар.

— И косата ли ще си докараш като неговата?

— Не, чак дотам не мисля да стигам. Ще съм нещо като реформиран скинар.

— Ясно.

— Зает ли си довечера? Това тук не би трябвало да отнеме много време. Ако ме изчакаш и си довършиш кръстословицата, може да мушнем по пържола в „Мусос“.

Дори само при мисълта за това Хари изпита вълчи глад. Представи си и водка с мартини.

— Не, Хари, трябва да отида в Спортната хижа на банкета по случай пенсионирането на Шери Райли. Затова убивах времето тук. Просто изчаквах да мине пиковият час.

Шери Райли разследваше сексуални престъпления. Бош бе работил веднъж с нея, ала не се бяха сближили. Когато се преплитаха секс и убийства, случаите винаги бяха толкова брутални и тежки, че нямаше много място за друго освен работа. Хари нямаше представа, че Райли се пенсионира.

— Може да отложим пържолите за друг път — предложи Едгар. — Съгласен?

— Естествено, Джери. Приятно прекарване и я поздрави от мен. И мерси за снимките. Ще ти ги оставя на бюрото.

Бош тръгна към коридора, но спря, понеже Едгар изруга. Обърна се и го видя застанал в кабинката си с разперени ръце.

— Къде се дяна тоя проклет молив?!