Майкл Коннелли - Деветте дракона

„Нордстар Сийфуд енд Шипинг“ се намираше ни кей 7. Големият зелен склад с надпис на китайски и английски върху стената гледаше към морето и от него в залива излизаше мост, от двете страни на който бяха завързани четири двайсет и три метрови риболовни кораба с черни корпуси и зелени рубки. Към края на моста се виждаше по-голям кораб с кран.

От мястото си до ъгъла на склада на кей 6 Бош не забелязваше никакво движение. Всички врати на товарните площадки на Нордстар бяха затворени, доковете и корабите изглеждаха изоставени за уикенда. Детективът започваше да си мисли, че са допуснали ужасна грешка, като не са проследили белия мерцедес. После Сун го потупа по рамото и посочи големия кораб в края на моста.

Сочеше някъде нависоко и Хари плъзна поглед към крана. Петметровата стоманена стрелка се издигаше върху платформа на релси. Кранът можеше да се придвижва по цялата дължина на кораба в зависимост от това, кой трюм товарят. Корабът явно беше предназначен да разтоварва улова на по-малки риболовни съдове в морето, за да могат да продължат работата си. Кранът се управляваше от кабинка върху платформата, която предпазваше краниста от вятъра и другите морски стихии.

Сун сочеше именно затъмнените стъкла на кабината. Слънцето се издигаше в небето зад кораба и Бош различи вътре мъжки силует.

Двамата се дръпнаха обратно зад ъгъла.

— Смяташ ли, че ни е видял? — попита Хари с глас, напрегнат от внезапния прилив на адреналин.

— Не — отвърна китаецът, — не видях да реагира.

Бош кимна и се замисли за ситуацията, в която се намираха. Вече беше напълно убеден, че дъщеря му е някъде на онзи кораб, но му се струваше невъзможно да се доберат до там, без часовият да ги забележи. Можеха да го изчакат да слезе, за да похапне или да отиде до тоалетната, ала не знаеше кога ще се случи това, нито дали изобщо ще се случи. Чакането противоречеше на все по-силната настойчивост, която свиваше гърдите му.

Той си погледна часовника. Наближаваше шест. Имаше поне още два часа докато окончателно се стъмни. Можеха да изчакат до тогава, но два часа бяха прекалено много време. Есемесите бяха предупредили похитителите на Мади и имаше вероятност да се готвят да направят нещо с нея.

Сякаш за да потвърди тази възможност, откъм кея изведнъж се разнесе глухо буботене на корабен двигател. Бош надзърна иззад ъгъла и видя, че от кърмата на големия кораб се вдигат изгорели газове. В следващия момент забеляза и движение в рубката.

Той се дръпна назад.

— Може да са ни видели — съобщи детективът. Запалиха двигателя.

— Колко души видя? — попита Сун.

— Поне един в рубката и още един в кабината на крана. Трябва да направим нещо. Веднага.

За да подчертае необходимостта от действие, той се пресегна зад гърба си и измъкна пистолета. Изкушаваше се да изскочи иззад ъгъла, да се втурне по кея и да открие огън. Имаше напълно зареден „Колт“ и смяташе, че шансът е на негова страна. В тунелите беше преживявал и по-страшни неща. Осем патрона, осем дракона. И накрая — самият той. Бош щеше да е деветият дракон, неустоим като куршум.

— Какъв е планът? — погледна го китаецът.

— Няма план. Отивам и я намирам. Ако не успея, ще се погрижа и никой от тях да не оцелее. Тогава ти ще отидеш да я намериш и ще я качиш на самолета. Паспортът й е в багажника на колата. Това е планът.

Сун поклати глава.

— Почакай. Те сто процента са въоръжени. Този план не става.

— Имаш ли по-добра идея? Не можем да чакаме до мръкване. Корабът ще отплава.

Хари се наведе към ъгъла и отново надникна. Нямаше никаква промяна. Часовият продължаваше да е в кабината и в рубката имаше още някой. Корабът буботеше, все още завързан за края на моста. Все едно чакаха нещо. Или някого.

Детективът се върна обратно и си наложи да се успокои. Съсредоточи се върху обстановката и се замисли какво може да направи. Навярно имаше алтернатива, освен самоубийствената атака. Той погледна Сун.

— Трябва ни лодка.

— Лодка ли?

— Да. Няма как да минем по моста, без да ни видят. Със сигурност го наблюдават. Но с малка лодка бихме могли да им отвлечем вниманието от другата страна. Тогава ще пратят някого долу на моста.

Бодигардът мина покрай Бош и се подаде навън. Той огледа края на моста и отново се скри зад ъгъла.

— Това ще свърши работа. Искаш аз да съм с лодката, така ли?

— Да, аз съм с пистолета и ще мина по моста да взема дъщеря си.

Сун кимна. Той бръкна в джоба си и измъкна ключовете за колата.