Майкл Коннелли - Деветте дракона

— Хм, ходил съм няколко пъти на вечеря, обаче не си струва да биеш толкова път.

Хари обикаляше в кръг, задаваше общи въпроси и стягаше примката около заподозрения.

— Къде е пистолетът ви, господин Лау?

Младежът спусна крака на земята и погледна Чу, после пак се обърна към Бош.

— За пистолета ми ли се отнася?

— Преди шест години сте купили и регистрирали „Глок“, модел деветнайсет. Ще ни кажете ли къде е?

— Естествено. В чекмеджето на нощното ми шкафче. Винаги си е там.

— Сигурен ли сте?

— Добре, ясно, чакайте да отгатна. Оня задник от осми апартамент ме е видял да го изнасям на верандата след изстрелите на плажа и е подал жалба. Това ли е?

— Не, Хенри, не сме разговаряли със задника от осми апартамент. Искате да кажете, че пистолетът е бил във вас след стрелбата на плажа, така ли?

— Точно така. Чух изстрели и писък. Намирах се на своя територия и имам право на самозащита.

Бош кимна на Чу, който отвори плъзгащата се врата, излезе на верандата и затвори вратата след себе си. Той извади телефона си и се обади да се осведоми за случая на плажа.

— Вижте, ако някой е казал, че съм стрелял аз, значи си измисля — заяви Лау.

Известно време Хари мълчаливо го наблюдава. Имаше усещането, че пропуска нещо, някаква част от разговора. Но коя?

— Доколкото ми е известно, никой не е твърдял такова нещо — накрая отвърна той.

— Тогава за какво се отнася?

— Казах Ви. Отнася се за Вашето оръжие. Ще ни го покажете ли, Хенри?

— Естествено, ще ида да го донеса.

Той скочи от стола и се насочи към стълбището.

— Почакайте, Хенри — спря го Бош, — ще дойдем с Вас.

Лау го погледна от стълбището.

— Както обичате. Да свършваме по-бързо с това.

Хари се обърна към верандата. Чу тъкмо влизаше в дневната. Двамата последваха заподозрения на горния етаж и тръгнаха по коридор, водещ към задната част на апартамента. На двете стени висяха снимки, киноплакати и дипломи в рамки. Подминаха отворена врата на спалня, която явно се използваше за кабинет, и влязоха в голямата спалня — с три и половина метров таван и прозорци, гледащи към плажа.

— Обадих се в Тихоокеанския участък — каза Чу на Бош, — случаят е от нощта на първи. Арестували са двама заподозрени.

Хари мислено прелисти календара назад. Първи се падаше четвъртък. Една седмица преди убийството на Джон Ли.

Лау седна на неоправеното легло до нощно шкафче с две чекмеджета, изтегли долното и извади стоманена кутия с дръжка отгоре.

— Стойте така — нареди Бош.

Младежът остави кутията на леглото и се изправи с вдигнати ръце.

— Ей, нямах намерение да правя нищо бе, човек. Вие поискахте да го видите.

— Бихте ли оставили партньора ми да отвори кутията?

— Заповядайте.

— Моля, детектив.

Бош извади чифт латексови ръкавици от джоба на сакото си и ги подаде на Чу, после се приближи до Лау, за да е в обсега му, ако се наложи.

— Защо купихте пистолета, Хенри?

— Защото навремето живеех в една отвратителна дупка и беше фрашкано с бандюги. Ама странно нещо, дадох един милион долара за това жилище и те пак са на плажа и гърмят наоколо.

Чу си сложи и втората ръкавица и погледна Лау.

— Разрешавате ли ни да отворим тази кутия?

— Разбира се, давайте. Не знам за какво се отнася, обаче защо не, по дяволите? Отворете я. Ключът е на кукичката от задната страна на шкафчето.

Чу бръкна зад нощното шкафче, намери ключа и отвори кутията. Върху наръч сгънати листове и пликове лежеше черна филцова торбичка. Вътре имаше също паспорт и кутия патрони. Детективът от ЗБАБ внимателно вдигна торбичката и извади от нея черен полуавтоматичен пистолет. Той го обърна в ръце и го разгледа.

— Кутия деветмилиметрови патрони „Кор Бон“ и „Глок“, модел деветнайсет. Според мен е това, Хари.

Той извади пълнителя и се втренчи в патроните, после извади и патрона от затвора.

— Пълен е.

Лау направи крачка към вратата, но Бош моментално опря длан в гърдите му и го накара да отстъпи към стената.

— Вижте, не знам каква е тая история, обаче започвам да се плаша — каза младежът. — Какво става, мамка му?

Хари продължаваше да държи дланта си върху гърдите му.

— Просто ми разкажете за пистолета, Хенри. Бил е във Вас през нощта на първи. Давали ли сте го на някой друг оттогава?

— Не… стоеше си там, където го държа.

— Къде бяхте миналия вторник в три часа следобед?

— Хм, миналата седмица си бях тук. Да, май работех вкъщи. Започнахме снимките чак в четвъртък.