Майкл Коннелли - Деветте дракона

— Виж, те се огънаха — настоя той, — трябва да отидеш при тях и да приключиш тая история.

— Адвокатът ми може да се оправи и сам. Току-що ми се обадиха.

— Кой?

— От лабо…

— Хари?

Соп се беше върнала на линията. Детективът запуши говорителя на слушалката с длан.

— Дай ми няколко минути — каза на Гандъл той. После отпусна ръка и заговори в слушалката. — Прочети ми името, Тери.

Лейтенантът поклати глава и се насочи обратно към заседателната зала.

— Ами, не е името, което спомена ти. Хенри Лау е. Отпечатъкът е въведен в системата под номер девет-девет-осемдесет и две.

— Защо е регистриран?

— Преди две години е арестуван за пиянска история във Венис.

— Само това ли?

— Да. Иначе е чист.

Бош записа информацията в джобния си бележник.

— Добре, а отпечатъкът е сигурен, нали?

— Няма съмнение, Хари. Направо засия като коледна елха. Тоя метод е изумителен. Напълно ще промени нещата.

— И искат да използват теста като прецедент за Калифорния, така ли?

— Аз лично още не бих избързвала. Моят началник иска първо да види какво ще се получи в твоя случай. Нали разбираш, дали тоя човек е убиецът и какви са другите улики. Трябва ни случай, в който тоя метод да е част от доказателствения материал на прокуратурата.

— Първо ще съобщя на теб, Тери. Много ти благодаря за всичко. Ще трябва да действаме незабавно.

— Успех, Хари.

Бош затвори. Той отново надникна над стената на кабинката към заседателната зала. Щорите на прозорците бяха спуснати, но отворени, и видя, че Холър жестикулира пред двамата хонконгски детективи. Хари хвърли поглед към работното място на партньора си. Ферас още го нямаше. Той взе решение и пак вдигна телефонната слушалка.

Дейвид Чу беше в офиса на ЗБАБ и отговори на обаждането. Бош му съобщи най-новата информация от лабораторията по дактилоскопия и му каза да провери името на Хенри Лау в база данните за триадите. Предупреди го, че скоро ще мине да го вземе с колата.

— Къде ще ходим? — попита по-младият детектив.

— Да намерим тоя Лау.

Бош затвори и се насочи към заседателната зала. Не за да участва в обсъждането, а за да информира Гандъл за евентуалния сериозен напредък в следствието.

Когато отвори вратата, лейтенантът го погледна с такова изражение, все едно искаше да му каже „Крайно време беше“. Детективът му даде знак да излезе навън.

— Хари, хората имат още въпроси към теб — рече Гандъл.

— Ще се наложи да почакат. Постигнахме напредък по делото на Ли и трябва да действам бързо.

Лейтенантът се изправи и тръгна към вратата.

— Мисля, че ще се оправя и сам, Хари — осведоми го Холър от мястото си, — но все пак има един въпрос, на който трябва ти да отговориш.

Бош го погледна и адвокатът му кимна в знак, че въпросът е безопасен.

— Да?

— Искаш ли да транспортират тялото на бившата ти жена в Лос Анджелис?

Това го накара да се замисли. Импулсивният му отговор беше „да“, но се колебаеше какви ще бъдат последиците за дъщеря му.

— Да — накрая отвърна той, — изпратете ми я.

Хари пусна Гандъл да излезе и затвори вратата.

— Какво се е случило? — попита лейтенантът.

Когато Бош отби, Чу чакаше пред сградата на ЗБАБ. Носеше куфарче, което накара Хари да си помисли, че е открил някаква информация за Хенри Лау. По-младият мъж се настани до него и Бош потегли.

— От Венис ли ще започнем? — попита Чу.

— Да. Какво намери за Лау?

— Нищо.

Бош го погледна.

— Как така нищо?

— Доколкото знаем, той е чист. Не успях да засека името му никъде в нашите данни. Разговарях и с някои хора и се обадих тук-там. Нищо. Между другото, разпечатах снимката от шофьорската му книжка.

Той се наведе надолу, отвори куфарчето си, извади цветна разпечатка и я подаде на Бош, който набързо я погледна, докато шофираше. Излязоха на „101-во шосе“ и продължиха към „110-то“. Движението в центъра беше натоварено до крайност.

Лау гледаше усмихнато към обектива. Имаше свежо лице и модерна прическа. Човек трудно можеше да свърже такава физиономия с дейността на триадите и конкретно с хладнокръвното убийство на собственика на магазина за спиртни напитки. Адресът във Венис също не се вписваше.

— Проверих и в оръжейния регистър. Хенри Лау има деветмилиметров „Глок“, модел деветнайсет. Не само, че сам е заредил патрона, но и пистолетът е негов.

— Кога го е купил?

— Преди шест години, в деня, в който навършил двайсет и една.

За Бош това означаваше, че са на прав път. Лау имаше нужното оръжие и фактът, че го е купил още с навършването на пълнолетието си, показваше, че отдавна е имал желание да се сдобие с пистолет. Това го правеше част от света, който Хари познаваше. Връзката му с Джон Ли и По-Чин Чан щеше да стане ясна, щом го арестуваха и започнеха да анализират живота му.