Майкл Коннелли - Отменена присъда

— Гандъл.

— Лейтенант, кой ще поеме четиримата при „Киото“?

— Бош? Къде си?

— На местопрестъплението. Убил ги е моят човек от процеса. Джесъп.

— Мамка му, какво се е прецакало?

— Не знам. Кого пращаш тук и къде се бавят, по дяволите?

— Пращам четирима. Пенцлър, Киршбаум, Крикорян и Ръсел. Обаче всички бяха на обяд в „Бърдс“. И аз ще дойда, но ти не трябва да си там, Хари.

— Знам. Няма да остана дълго.

Бош затвори и се огледа за Макфърсън. Беше я изгубил в суматохата. Забеляза я приклекнала до мъж, който седеше на тротоара пред фирмата за освобождаване под гаранция до кантората на Ройс. Бош го познаваше от нощта, в която с Маги бяха участвали в наблюдението на Джесъп. По ръцете и ризата му имаше кръв от опитите му да спаси партньора си. Хари отиде при тях.

— … отиде до колата си, когато се върнаха тук. Само за момент. Влезе и пак излезе. Изчезна в кантората. И моментално чухме изстрели. Проникнахме вътре и Мани беше улучен още щом отворихме вратата. Оня стреля и по мен, но трябваше да се опитам да помогна на Мани…

— Значи Джесъп вероятно е взел оръжието от колата си, така ли?

— Явно. В Съдебната палата имат детектори за метал. Не го е носил със себе си в съда.

— Обаче не си го видял.

— Не, не видях оръжието. Ако го бяхме видели, щяхме да направим нещо.

Бош ги остави и отиде при входа на „Ройс и сие“. Стигна едновременно с лейтенант Райт и влязоха заедно.

— О, Господи! — изпъшка Райт, когато видя своя човек на пода, точно до входната врата.

— Как се казва? — попита Хари.

— Манюел Брансън. Има две деца и трябва да съобщя на жена му.

Брансън лежеше по гръб. Бош видя входни рани от лявата страна на шията и в горния край на лявата буза. Имаше много кръв. Единият куршум явно беше пробил сънната артерия.

Хари остави Райт там, мина покрай рецепцията и продължи надясно по коридора, където се озова пред стъклена стена, вероятно заседателна зала, с врати в двата края. Останалите жертви бяха там, както и двама детективи с ръкавици и калцуни, които пишеха нещо върху клипбордове. Роуч и Стаут. Бош застана на прага на първата врата, ала не влезе. Детективите го погледнаха.

— Кой сте вие? — попита единият.

— Бош, „Грабежи и убийства“.

— Вие ли го поемате?

— Не точно. Аз работя по случай, който е свързан с този. Другите са на път.

— Господи, та ние сме на две преки от Дирекция на полицията!

— Не са били там. Обядвали в Холивуд. Но не се безпокойте, ще дойдат. Тия хора за никъде не бързат.

Огледа труповете. Клайв Ройс седеше на стол в началото на дълга заседателна маса с отметната назад глава, сякаш гледаше към тавана. В средата на челото му зееше безкръвна дупка от куршум. Кръвта от изходната рана на тила му се беше стекла по гърба на сакото му и по стола.

Следователката Керън Ръвел лежеше на пода в другата част на помещението, до втората врата. Изглежда се бе опитала да избяга, преди да я застигнат изстрелите. Беше просната по очи и Бош не можеше да види къде и колко пъти е улучена.

Красивата помощничка на Ройс, чието име Хари не помнеше, вече не бе красива. Беше седяла на стол, разположен диагонално срещу този на британеца, и сега горната половина на тялото й лежеше върху масата с входна рана на тила. Куршумът бе излязъл под дясното й око, обезобразявайки лицето й. Изходните рани винаги бяха по-големи от входните.

— Какво мислите? — попита единият полицай от Централния участък.

— Явно е открил огън още с влизането си. Първо е улучил тези двамата и после се е обърнал към другата, докато е бягала към вратата. След това се е върнал в коридора и е стрелял срещу момчетата от ЗСР.

— Да, така изглежда.

— Ще огледам останалата част от кантората.

Бош продължи нататък по коридора и надзърна през отворените врати на пустите стаи. На стената до всяка врата имаше табела с име и той си спомни, че помощничката на Ройс се казва Денис Грейдън.

Коридорът свършваше със стая за отдих, в която имаше голяма маса и кухненски бокс с хладилник и микровълнова фурна. И изходна врата, открехната седем-осем сантиметра.

Хари я отвори с лакът и излезе на уличка, покрай която бяха наредени кофи за смет. Озърна се и на двете страни и половин пряка надясно видя платен паркинг. Реши, че Джесъп най-вероятно е бил паркирал там.

Върна се вътре и този път огледа по-внимателно всички стаи. От опит знаеше, че се намира в сива зона. Това беше правна кантора и независимо че адвокатите бяха мъртви, делата на техните клиенти продължаваха да са обект на поверителни отношения. Затова не докосваше нищо, не отваряше чекмеджета и папки. Просто плъзгаше очи по повърхността на нещата, наблюдаваше и четеше само онова, което се виждаше.