Майкл Коннелли - Падане

— А комбинацията за сейфа, Хари? — обади се Чу. — Тя пък защо ти е притрябвала?

— Защото може да ни каже дали Ървинг е онзи, който я е въвел.

Чу го изгледа неразбиращо. Бош реши да му обясни по-късно.

— Чу, искам да се качиш по онази стълба и да огледаш покрива. Започни с това, после продължи с тропането по вратите.

— Дадено.

— Благодаря.

Хубаво беше да не чува възражения. Обърна се към Сандъка и Бъчвата и заяви:

— Стигнахме до частта, която няма да ви хареса.

— О, нима? — отвърна Соломон. — Просто да не повярваш.

Бош отиде до вратата на балкона и им даде знак да го последват. Излязоха навън и той посочи с жест къщите по терасите на хълма. От седмия етаж се виждаха куп прозорци, гледащи към „Шато“.

— Искам всички да се проверят — каза той. — Използвайте патрули, ако могат да отделят хора, но искам да се почука на всяка врата. Някой може да е видял нещо.

— Не мислиш ли, че вече щяхме да сме научили? — попита Гленвил. — Ако видиш как някой скача от балкон, най-вероятно ще се обадиш в полицията.

Бош му хвърли кратък поглед и отново се загледа в панорамата.

— Може би са видели нещо преди падането. Може би са го видели сам на балкона. Може пък да не е бил сам. Може би са видели как го бутат, но са се уплашили и са решили да не се замесват. Има твърде много „може би“, за да оставим нещата непроверени, Сандък. Трябва да се направи.

— Той е Сандъка. Аз съм Бъчвата.

— Извинявай. Не успях да видя разликата.

Презрението в гласа му беше недвусмислено.

След като най-накрая си тръгнаха, Бош и Чу поеха по Лоръл Кениън Булевард към долината Сан Фернандо. По пътя обсъдиха резултатите от работата, започвайки от факта, че тропането по вратите не беше дало никакъв резултат — не бяха открили нито един гост, който да е чул или видял нещо във връзка със смъртта на Ървинг. Бош намираше това за изненадващо. Сигурен бе, че звукът от падането на тялото е бил силен, но никой в хотела не бе чул дори това.

— Загуба на време — обобщи Чу.

Естествено не беше така. Установяването, че Ървинг не беше крещял, докато е падал, не беше маловажно. Този факт подкрепяше двата сценария, споменати от Ван Ата — Ървинг е скочил нарочно или е бил в безсъзнание, когато са го пуснали.

— Никога не е загуба на време — рече Бош. — Някой почука ли на вратите на бунгалата покрай басейна?

— Аз не съм. Те са от другата страна на сградата. Не помислих, че…

— Ами Сандъка и Бъчвата?

— Не ми се вярва.

Бош извади телефона си и звънна на Соломон.

— Къде сте? — попита той.

— На Мармон Лейн, тропаме по вратите. Както ни беше казано.

— Открихте ли нещо в хотела?

— Не, никой не е чул нищо.

— Проверихте ли бунгалата?

Последва кратко колебание.

— Не — отвърна най-сетне Соломон. — Не ни беше казано да проверяваме бунгалата.

Бош се подразни.

— Искам да се върнете и да говорите с гост на име Томас Рапорт от второ бунгало.

— Кой е той?

— Води се прочут писател. Регистрирал се е в хотела непосредствено след Ървинг и може да е разговарял с него.

— Това е било около шест часа преди нашият човек да реши да полети. И ти искаш да говорим с онзи, който се е регистрирал след него?

— Точно така. Бих го направил лично, но трябва да се срещна с жената на Ървинг.

— Второ бунгало, разбрано.

— Днес. Можете да ми пратите доклада по имейла.

Бош прекъсна връзката. Тонът на Соломон по време на разговора го беше подразнил. Чу незабавно изстреля въпроса си:

— Откъде научи за онзи тип Рапорт?

Бош бръкна в джоба на сакото си и извади прозрачна пластмасова опаковка с дивиди.

— В хотела няма много камери, но все пак има една над рецепцията. Това е запис на регистрацията на Ървинг и на останалата част от нощта до откриването на тялото. Рапорт е пристигнал след Ървинг. Може дори да се е качил с него в асансьора от гаража.

— Прегледа ли диска?

— Само частта с регистрирането. По-късно ще видя останалото.

— Нещо друго от управителя?

— Разпечатка на телефонните разговори и комбинацията на сейфа в стаята.

Бош му каза, че комбинацията на сейфа е 1492 и че това не било използваното по подразбиране число. Онзи, който бе заключил вещите на Ървинг, беше избрал номера или напосоки, или нарочно.

— Христофор Колумб — рече Чу.

— Какво?

— Хари, аз съм чужденецът. Нищо ли не помниш от уроците по история? „През четиринайсет девет две Колумб отплава в синьото море…“ Сещаш ли се?

— Да бе, вярно. Колумб. Но какво общо има това?