Долорес Редондо - Невидимият пазител

— Това ти е работата, момче, да разбереш как разсъждава този мръсник — каза Монтес, заставайки до доктор Сан Мартин.

— Изнасилил ли я е?

— По-скоро не, макар че не мога да бъда сигурен, докато не я прегледам по-обстойно. Мизансценът носи ярко изразен сексуален характер. Разкъсаните дрехи, откритите гърди, обръснатите слабини… И тази сладка… Прилича на кексче, или…

— Това е чанчигори — намеси се Амая. — Типична сладка за този регион, макар и по-малка, отколкото съм свикнала да виждам. Но несъмнено е чанчигори. Масло, брашно, яйца, захар, пръжки, рецептата е много стара. Йонан, да я сложат в плик, и ако обичате — Амая се обърна към всички, — нито дума за нея, за момента информацията е конфиденциална.

Всички кимнаха.

— Приключихме тук. Сан Мартин, ваша е. Ще се видим в Съдебна медицина.

Амая се изправи и погледна за последен път към момичето, преди да поеме нагоре по склона към колата.

Тази сутрин инспектор Монтес бе избрал видимо скъпа лилава копринена вратовръзка в съчетание с виолетова риза; резултатът бе елегантен, но с тези дрехи напомняше твърде много на ченге от американски филм. Вероятно същото си мислеха и полицаите, които пътуваха с тях в асансьора. На Амая не й убягна пренебрежителната физиономия, която единият направи на другия на излизане. Погледна Монтес, да не би и той да е забелязал, но мъжът преглеждаше бележките на своя смартфон, обгърнат в облак парфюм и привидно равнодушен към впечатлението, което правеше.

Вратата на заседателната зала беше затворена, но преди да успее да докосне дръжката, един униформен полицай я отвори отвътре, сякаш бе стоял там в очакване да дойдат, след което направи крачка встрани. В просторното и светло помещение инспектор Саласар завари повече хора, отколкото очакваше. Началникът на полицията седеше отпред, а вдясно от него имаше две празни места. Даде им знак да се приближат и докато прекосяваха залата, започна с представянията.

— Инспектор Саласар, инспектор Монтес, вече познавате инспектор Родригес от Съдебна медицина, както и доктор Сан Мартин. Младши инспектор Агире от отдел „Наркотици“, младши инспектор Сабалса и инспектор Ириарте от участъка в Елисондо. По случайност ги е нямало там, когато са открили трупа.

Амая се здрависа с тях и кимна на онези, които вече познаваше.

— Инспектор Саласар, инспектор Монтес, събрах ви тук, защото подозирам, че случаят Аиноа Елисасу ще има повече последствия, отколкото очаквахме — каза началникът, докато отново сядаше, приканвайки ги да направят същото. — Тази сутрин инспектор Ириарте се свърза с нас, за да ни разкрие нещо, което може би ще бъде важно за напредъка на разследването ви.

Инспектор Ириарте се наведе напред, опирайки на масата чифт ръчища, достойни за дървосекач.

— Преди месец, по-точно на пети януари — започна той, сверявайки бележките си от малък тефтер с черни кожени корици, който почти се губеше в ръцете му, — един пастир от Елисондо, който карал овцете си на водопой на реката, намерил труп на момиче: Карла Уарте, на седемнайсет години. Изчезнала в новогодишната нощ, след като била в дискотека „Краш Тест“ в Елисондо, с компания и с приятеля си. Към четири сутринта излязла с него, а след четирийсет и пет минути момчето се върнало само. Казало на свой приятел, че са се скарали, че е слязла ядосана от колата и си е тръгнала пеша. Приятелят му го убедил да я потърсят, върнали се след около час, но не открили и следа от нея. Не се притеснили особено, защото районът е много посещаван от двойки и пушачи на трева. Пък и момичето било много популярно, така че предположили, че някой я е закарал. В колата на приятеля й намерихме нейни косми и една силиконова презрамка за сутиен.

Ириарте си пое дъх и погледна Монтес и Амая, преди да продължи:

— И тук идва онова, което може да ви заинтригува. Карла се е появила в район на около два километра от мястото, където са намерили Аиноа Елисасу. Удушена с найлонов канап и с разрязани дрехи.

Амая погледна разтревожено Монтес.

— Помня, че четох за този случай в пресата. Пубисът обръснат ли беше? — попита тя.

Ириарте погледна младши инспектор Сабалса, който отговори:

— Всъщност изобщо не е имала пубис, бил е отхапан, по всичко личи — от животни. В доклада от аутопсията са документирани следи от зъби на поне три вида животни, както и козина от глиган, лисица и нещо, което би могло да бъде мечка.

— Господи! Мечка? — възкликна Амая с невярваща усмивка.