Долорес Редондо - Дар за бурята

Обляна в пот, Амая седна в кревата и дръпна рязко шала, с който смекчаваха светлината на нощната лампа. Огледа се бързо, за да установи, че Джеймс и Ибай спят, после вдигна очи към гардероба, върху който както всяка нощ лежеше пистолетът ѝ. В стаята нямаше никого, беше го осъзнала в мига на събуждането си, но преживяното насън още не бе отзвучало, сърцето ѝ препускаше, крайниците оставаха сковани, мускулите я боляха от усилието да се освободи. И миризмата на Росарио. Изчака няколко минути, докато дишането ѝ се нормализира, и стана от леглото, залитайки. Взе пистолета, извади чисти дрехи и тръгна към душа, за да отстрани от кожата си омразното усещане за тази миризма.

Още преди да съмне, тръгна да търси къщата. Беше закусила с едно кафе на крак, подпряна на кухненската маса, без да откъсва очи от прозореца, където черното бастанско небе все още не даваше признаци, че идва нов ден.

От Елисондо подкара по шосето към Оронос-Мугайре и зави по отклонението за Орабидеа, едно от най-рядко посещаваните места в долината, където времето изглеждаше спряло, оставяйки непокътнати полята, чифлиците и цялото очарование и природна мощ на един колкото красив, толкова и див пейзаж. Постройките бяха на няколко километра една от друга, а електричеството още не бе стигнало до някои от тях. Миналата пролет Джеймс я бе убедил да посетят Инфернуко Ерота (Адската мелница), една от най-магическите и странни местности в Бастан. След петнайсетина километра в същата посока се стигаше до Ецеберцеко Борда, откъдето започваше път, по който можеше да се мине само пеш или на гърба на магаре, както вероятно го бяха изминавали неведнъж смелчаците, дръзвали да отидат посред нощ до скритата в гъсталака мелница, дала име на местността. Адската мелница, построена през епохата на карлизма [14] Карлизъм — антилиберално движение в Испания през ХІХ век, целящо възкачването на трона на алтернативен клон на Бурбонската династия. Карлистите участват в три граждански войни и проповядват завръщането към старата традиция и режим, към старите християнски ценности. Останки от карлистката партия съществуват и в днешна Испания. — Б. пр. , била от жизнено значение за оцеляването на войниците, укриващи се в планините по време на междуособиците. Дъсчените ѝ стени се издигали върху три дънера, прекрачили реката, и по време на купонната система жителите на Бастан отивали до нея нощем, натоварили магаретата си със зърно, за да го смелят тайно и да изхранват семействата си. Пасторално красивият път със сигурност е представлявал голямо изпитание, истинско предизвикателство в черната бастанска нощ, когато да преведеш животно по тесните и хлъзгави от речната влага пътеки и да стигнеш до мелницата е било равносилно на слизане в ада. Вероятно оттам идваше и името — Адската мелница. В Бастан винаги са съумявали да правят това, което е трябвало да се направи.

Освен този път, Амая познаваше само стрелбището и околностите край него в Багорди. Тя изключи безполезния в този пущинак навигатор на колата, който непрекъснато изчисляваше и преизчисляваше положението и през няколко секунди губеше сигнала от сателита. Подкара нагоре по склона, като от време на време спираше, за да се ориентира по отворената на седалката до нея карта, където основните пътища бяха отбелязани, но не и никнещите като гъби многобройни колиби, които не фигурираха в официалните строителни регистри. Оскъдните указания на Елена бяха толкова неясни, че Амая дори не знаеше дали къщата се намира на възвишение, или в падина. Само споменатата широка равна поляна около чифлика можеше да се сметне за отличителен белег. Въпреки това не изключи нито постройките, разположени върху видимо пресечен терен, влизайки с колата дотам, докъдето шосето преминаваше в черен път, нито малките заслони, предназначени първоначално за коне и овце, но преустроени през последните години в обитаеми жилища. Махваше за поздрав с ръка на редките местни жители, които излизаха да я посрещнат, преструвайки се, че неволно е излязла от главното шосе и се е загубила, без да я е грижа за насмешливите погледи и дрезгавия лай на овчарските кучета, които налитаха като бесни по колелата на автомобила.

Към десет сутринта спря да се поразтъпче, да отбележи на картата с нови кръстчета вече посетените и изключени места и да пийне малко от кафето, което предвидливо бе взела със себе си. Беше го сипала в стария термос от дома на Енграси, който помнеше още от дете и чиято капачка служеше и за чаша. Подпряна на багажника на колата, тя започна да пие на малки глътки, стиснала чашата с две ръце, разглеждайки с възхищение пейзажа. Сладката гореща течност я накара да потръпне и това я върна към още живия спомен за последния ѝ сън. Нощен кошмар или недвусмислен сигнал за тревога, който не биваше да пренебрегва? Какво би казал по въпроса агент Дюпри? Информация, която мозъкът обработва по свой начин и стига до нас чрез сънищата, или кошмар, смътен спомен за действителен страх, преживян в детството? Извади телефона от джоба си, макар да знаеше, че няма да му позвъни, защото обажданията до Дюпри трябваше да изчакат, докато слънцето залезе; въпреки това погледна екрана и отново прибра апарата, след като установи, че няма покритие и че никой не я е търсил цяла сутрин.