Крис Картер - Престъпен ум

— О, боже, не. — Ужасените думи се неволно се отрониха от устата му.

Цветята паднаха на пода.

Треперещата му ръка посегна към ключа за осветлението.

Ярка светлина обля стаята, но светът на Робърт потъна в мрак — толкова дълбок, че той не знаеше дали някога ще излезе от него.

Джесика лежеше по лице в локва от собствената си кръв до вратата на кухнята. В дневната цареше безпорядък — счупени лампи, разместени мебели, издърпани чекмеджета — очевидни следи от борба.

— Джес… Джес… — Хънтър изтича до нея, викайки името ѝ с глас, който сякаш не беше неговият.

Той коленичи до нея. Панталонът му се намокри от кръвта ѝ.

— О, боже. — Гласът му потрепери.

Робърт протегна ръце и я преобърна по гръб.

Беше наръгана с нож няколко пъти. На раменете, ръцете, гърдите, стомаха и врата ѝ имаше охлузвания и разкъсвания.

Хънтър погледна красивото ѝ лице и зрението му се замъгли от сълзи. Устните ѝ вече избледняваха. Кожата на лицето и ръцете ѝ беше придобила особен морав оттенък. Следсмъртното вкочанясване все още не беше настъпило, но признаците вече се виждаха и това говореше, че Джесика е била убита най-малко преди четири часа — горе-долу по времето, когато той трябваше да дойде да я вземе, за да отидат на вечеря. Този факт хвърли мрака в него в нови дълбини. Душата му сякаш го напусна, оставяйки го само с празно тяло, давещо се в скръб.

Хънтър нежно приглади назад косата ѝ, целуна я по челото, притисна я до гърдите си и силно я прегърна. Долови уханието на изящния ѝ парфюм. Все още усещаше мекотата на косата ѝ.

— Много съжалявам, Джес. — Задушаваща мъка удави думите му. — Ужасно много съжалявам.

Държа я в обятията си, докато сълзите му секнаха.

Ако можеше да се смени с нея, ако можеше да вдъхне своя живот в нея, без колебание би го направил. Би дал живота си за нея, без да се замисли.

Най-после я пусна и когато обърна глава, видя нещо, което беше пропуснал. На стените на дневната с кръв бяха написани думите Курва на ченге .

Докато Хънтър разказваше на Лушън за онази нощ, в стомаха му отново се отвори тъмна бездънна яма като стара незараснала рана. Тя сви сърцето му и върна в душата му празнотата, която от двайсет години се мъчеше да забрави.

Всички дълго мълчаха.

— Загубил си и двамата си партньори в една вечер — отбеляза Лушън. Ако не го познаваше добре, Робърт би се заклел, че в гласа му прозвуча лека тъга.

Той примигна веднъж и се помъчи да прогони спомена от съзнанието си.

— Мадлин, Лушън. Къде е тя?

— Почакай, стари приятелю, не бързай толкова.

— Какво искаш да кажеш? Защо да не бързам? — Робърт учудено повдигна вежди и го погледна гневно. — Ти чу всичко за случилото си с Джесика. Това искаше, нали?

— Не, това беше само една част. — Лушън вдигна ръка в знак на примирие. — Но тъй като ми разказа какво се е случило в онази нощ, ще ти дам нещо в замяна. Така е справедливо. Слушаш ли?

Само за две минути Лушън им обясни как да стигнат до мястото край езерото Солтънстол в Ню Хейвън, където да намерят останките на Карън Симпсън и другите четири жертви, които беше изброил.

Хънтър и Тейлър слушаха много внимателно и без да го прекъсват, но бяха сигурни, че Ейдриън Кенеди си води записки в контролната стая в сектора с килиите и че за броени минути ще изпрати на мястото екип на ФБР от полевия офис в Ню Хейвън.

— А сега — продължи Лушън, — ако искаш да ви кажа къде е Мадлин, нека се върнем на Джесика и какво се случи, след като тя беше убита. Беше ли заловен извършителят?

— Извършителите — поправи го Хънтър. — Криминалистите откриха отпечатъци от двама души в къщата ѝ. Нито един не съответстваше на пазените в полицейските архиви.

Изражението на Лушън показа изненада.

— Сексуално нападение ли е било?

— Не — отвърна Робърт и в очите му блесна облекчение. — Джесика не е била малтретирана сексуално. Било е обир. Взели бяха няколко бижута, включително годежния пръстен, чантата и всички пари, които е имало в дома ѝ.

— Обир? — На Лушън това му се стори странно.

На Тейлър също.

— Тогава защо са я убили? — попита Лушън.

Хънтър отмести очи встрани и сетне отново го погледна.

— Заради мен.

Лушън зачака, но той не добави нищо повече.

— Защо заради теб? За отмъщение ли? Някой е искал да ти го върне?

— Не — отговори Хънтър. — Джесика имаше няколко снимки на нас двамата, разпръснати из къщата. На много от тях бях с униформа. Рамките на фотографиите бяха строшени. На някои от тях с кръв беше написана думата «ченге», а на други — «полицията да го духа».