Олен Стейнхауър - Туристът

Анджела отпи от кафето и се намръщи.

— Много хора се развеждат.

— Това е едно от най-стресиращите неща — отвърна той. — Разводът променя хората. Често изпитват желание да започнат отначало и да изживеят живота си отново, но по различен и по-добър начин — обясни Чарлз. — Може Франк да е решил, че още от самото начало е трябвало да работи за другата страна.

— Вече няма друга страна.

— Разбира се, че има. Самият той.

Анджела не изглеждаше убедена. Мобилният й телефон звънна и тя се заслуша. После поклати ядосано глава. На Франк, на Чарлз, на самата себе си. Колегите от Рим й съобщиха, че в събота сутрин моторница с дубровнишка регистрация е била намерена изоставена близо до доковете на Лидо. И вътре имало кръв.

След като Анджела затвори, Чарлз предложи да шофира — не искаше австрийските й навици да ги забавят. В отговор, Анджела му показа среден пръст.

Накрая обаче той спечели, тъй като когато потеглиха по гористите хълмове на полуострова, тя се разплака. Чарлз я накара да отбие и зае мястото й. Близо до италианската граница Анджела се опита да му обясни истеричното си поведение.

— Трудно е. В продължение на години се учиш да се доверяваш само на няколко човека. Не много, но достатъчно. А след като им се довериш, вече няма връщане назад. Как иначе ще си вършиш работата?

Чарлз не отговори, а се зачуди дали това бе и неговия собствен проблем. Идеята да се довериш на някого освен на прекия си шеф отдавна бе доказана като непостижима.

След като показаха паспортите си и влязоха в Италия, той извади мобилния си телефон си и набра. Поговори за минута с Грейнджър и повтори информацията, която бе получил:

— Скуола Векия дела Мизерикордия. Третата врата.

Набра втори номер. След няколко позвънявания Богдан Крижан каза изморено:

— Да?

— Отиди на кея срещу хотел „Словения“. Номер четиридесет и седем. Във водата ще намериш босненски сърбин на име Душан Маскович. Разбра ли?

Крижан въздъхна тежко.

— Свързано ли е с Франк?

Чарлз затвори.

Бяха им нужни три часа, за да стигнат до Венеция и да наемат водно такси — мотоскафо. В пет и половина бяха на докове на Лидо. Намръщен млад карабинер със засукани мустаци ги чакаше при изоставената моторница. Полицията във Венеция бе предупредена да очаква посетители, но не и да ги посрещне радушно. Ченгето повдигна червената полицейска лента, за да им направи път, но не ги последва на борда. Всичко си беше там — документите за регистрация в Дубровник, мърлявата кабина, натъпкана с резервни части и, в единия ъгъл, кафяво петно от засъхнала кръв.

Не прекараха дълго време на моторницата. Единственото, което Франк Доудъл бе оставил там, бяха отпечатъците му и хронологията на убийството. Застанал в средата на кабината, Чарлз вдигна два пръста в имитация на пистолет.

— Застрелва го тук, после го извлича навън — каза той, като клекна и посочи пода, където се виждаха следи от кръв. — Може би е вързал металната тръба към трупа още тук в лодката, или пък го е направил във водата. Няма значение.

— Не — отвърна Анджела, като го погледна в очите. — Няма.

Не намериха гилзи. Възможно бе да бяха паднали в залива на Порторож, но също така възможно бе Франк да бе спазил процедурите на Управлението и да ги бе събрал, макар да бе оставил отпечатъците си. Може да се бе паникьосал, но и това беше без значение.

Благодариха на карабинера, който промърмори „Няма защо“, вторачен в гърдите на Аджела, после намериха шофьора на водното такси, седнал на кея с незапалена цигара в устата. Зад него слънцето се бе спуснало ниско. Той ги уведоми, че броячът още работи и е навъртял над 150 000 лири. Изглеждаше адски доволен, че нито един от пътниците му не започна да се разправя.

След двадесет минути стигнаха до Канал Гранде и квартал Канареджо, където наскоро се бе нанесъл руският бизнесмен Роман Угримов.

— Той се занимава с всичко — обясни Анджела. — Руски комунални компании, австрийски недвижими имоти, има дори златна мина в Южна Африка.

Чарлз присви очи срещу горещия вятър и проследи с поглед минаващото корабче, претъпкано с туристи.

— Преместил се във Виена преди две години, нали?

— Да. Точно тогава започнахме да го разследваме. Затънал е в мръсотия, но не успяхме да го обвиним в нищо.

— Охраната на Угримов е сериозна, а?

— Невероятна. Франк искаше доказателства за педофилията му. Той пътува с тринадесетгодишната си племенница. Само дето не му е племенница. Абсолютно сигурни сме.