Майкл Коннелли - Боговете на вината

Чу се тряскане на метал в метал и от посоката, в която беше килията, се зададоха двамата съдебни пристави. Зачудих се колко ли са поступали Уотс, докато са го затваряли вътре.

Съдията за момент млъкна, след това отново насочи вниманието си към съдебните заседатели.

— За съжаление решението на господин Уотс да нападне адвоката си накърни обективността ни. Вярвам, че…

— Ваша Чест? — прекъсна го Медина. — Може ли да чуете мнението на обвинението?

Медина разбираше накъде бие съдията и трябваше да направи нещо.

— Не сега, госпожице Медина, не прекъсвайте съда.

Но Медина беше настоятелна.

— Ваша Чест, може ли със защитата да се приближим към катедрата?

Съдията изглеждаше раздразнен, но склони. Оставих я да води и тръгнах след нея. Съдията натисна копчето на вентилатора, за да заглуши шепота ни и да не ни чуят съдебните заседатели, и преди Медина да изложи мислите си, отново ме попита дали искам медицинска помощ.

— Добре съм, господин съдия, но благодаря за предложението. Мисля, че най-много пострада ризата ми.

Съдията кимна и насочи вниманието си към Медина.

— Знам възраженията ви, госпожице Медина, но нищо не мога да направя. Съдебните заседатели са предубедени от видяното току-що. Нямам избор.

— Ваша Чест, делото е срещу много агресивен обвиняем, който е извършил тежки деяния. Съдебните заседатели знаят това. Няма да бъдат непоправимо предубедени от видяното. Те са в състояние да отсъдят за поведението му. Той доброволно прояви агресия, затова предубедеността към него не е нито неправомерна, нито нечестна.

— Изслушайте ме и мен, Ваша Чест. Аз съм на друго мнение…

— Освен това — прекъсна ме Медина, — боя се, че съдът е манипулиран от обвиняемия. Той много добре знае, че така може да получи нов процес. Той…

— Ей, чакайте малко — прекъснах я. — Възраженията на обвинението са пълни с недоказани инсинуации и…

— Госпожице Медина, възраженията ви се отхвърлят — каза съдията и прекрати дебатите. — Дори предубеждението да не е нито неправомерно, нито нечестно, господин Уотс току-що на практика уволни адвоката си. Не мога да искам от господин Холър да продължи при тези обстоятелства и не съм склонен да позволя на господин Уотс да се върне в тази съдебна зала. Отстъпете. И двамата.

— Ваша Чест, искам възраженията на обвинението да се отразят в протокола за обжалването.

— Ще ги имате. А сега отстъпете.

Върнахме се на банките си, съдията спря вентилатора и пак се обърна към съдебните заседатели.

— Госпожи и господа, както ви казах, събитието, на което току-що станахте свидетели, създаде ситуация на предубеденост към обвиняемия. Смятам, че ще ви е много трудно да се абстрахирате от това, докато обсъждате дали е виновен, или невинен. Затова трябва да обявя процеса за невалиден и да ви освободя с благодарност от този съд и от гражданите на Калифорния. Приставът Карлайл ще ви придружи до заседателната зала, където можете да си съберете нещата и да се приберете у дома.

Съдебните заседатели изглеждаха несигурни какво да правят и дали всичко е свършило. Накрая един куражлия се изправи и останалите го последваха. Заизнизваха се през вратата в дъното на залата.

Погледнах Кристина Медина. Тя седеше на банката на обвинението, увесила нос. Изглеждаше победена. Съдията набързо закри заседанието и излезе. Сгънах изцапаната си носна кърпа и я прибрах.

Бях предвидил целият ми ден да е зает с това дело. Сега изведнъж се оказах свободен, нямах срещи с клиенти и работа с прокурори, нито някакъв друг ангажимент. Излязох от съда и тръгнах по „Темпъл“ към Първа улица. На ъгъла имаше контейнер за смет. Извадих носната си кърпа, вдигнах я към устните си и изплюх всички парченца в нея. След това я изхвърлих.

Завих надясно по Първа и видях край тротоара редица лимузини. Бяха шест, една зад друга като траурна процесия, шофьорите им се бяха събрали, шегуваха се и чакаха. Казват, че имитацията е най-искрената форма на ласкателство, но след филма 1 1 „Адвокатът с линкълна“ (2005) е първият роман на Майкъл Конъли от серията за Мики Холър. Филмиран е през 2011 г. — Б.пр. се бе пръкнало цяло стадо адвокати с линкълни, които задръстваха местата за паркиране край съдилищата на Лос Анджелис. Чувствах се едновременно горд и раздразнен. Бях чувал доста пъти, че други колеги се хвалели, че те са вдъхновението за филма. На всичкото отгоре поне три пъти през последния месец бях скачал в погрешния линкълн. Този път нямаше да направя подобна грешка.