Майкл Коннелли - Боговете на вината

Уелтън се поколеба, докато преглеждаше доклада. Прокурор Кристина Медина използва момента, за да стане и да възрази.

— Ваша Чест, независимо дали свидетелката е подписала доклада, или не, защитникът се опитва да обори показанията й с писания, които не са нейни. Щатът възразява.

Съдия Майкъл Сийбекър присви очи и се обърна към мен.

— Господин съдия, като подписва полицейския доклад, свидетелката го приема. Това е документ за случилото се и съдебните заседатели трябва да го чуят.

Сийбекър отхвърли възражението и подкани госпожа Уелтън да прочете подписаното заявление. Тя най-накрая се съгласи.

— „Жертвата твърди, че е спряла на кръстовището на «Камдън» и «Елевадо» и малко след това е била ударена отзад от друга кола. Когато отворила вратата, за да слезе и да провери щетите, срещу нея застанал чернокож мъж на трийсет, трийсет и пет пв…“ Не знам какво означава това.

— Предполагаема възраст — казах. — Продължавайте да четете.

— „Той я сграбчил за косата и я издърпал от колата, а след това я хвърлил на уличното платно. Насочил към лицето й къс черен револвер и й казал, че ще я застреля, ако помръдне или издаде звук. След това заподозреният скочил в колата й и потеглил в северна посока, последван от колата, която ударила първото превозно средство отзад. В момента…“

Изчаках, но тя не довърши.

— Ваша Чест, можете ли да подканите свидетелката да прочете цялото заявление, както е записано в деня на инцидента?

— Госпожо Уелтън — каза съдия Сийбекър. — Моля, продължете да четете и ни представете цялото заявление.

— Но, господин съдия, това не е всичко, което съм казала.

— Госпожо Уелтън — каза настойчиво съдията, — прочетете цялото заявление, както ви помоли адвокатът.

Уелтън склони и дочете последното изречение.

— „В момента жертвата не може да предложи по-подробно описание на заподозрения.“

— Благодаря ви, госпожо Уелтън — казах. — След като не ни дадохте кой знае какво описание на заподозрения, още от самото начало ни предложихте най-подробни детайли за оръжието, прав ли съм?

— Не знам колко подробни са детайлите. Той го насочи към лицето ми, така че успях добре да го разгледам и да опиша какво съм видяла. Полицаят ми помогна да направя разлика между револвер и пистолет.

— И успяхте да дадете точни показания за вида оръжие, цвета и дори за дължината на дулото?

— Не са ли всички пистолети черни?

— Ами ако ви задам въпроса сега, госпожо Уелтън?

— Ами полицаят доста ме разпита за оръжието.

— Но не успяхте да опишете човека, насочил пистолета срещу вас. Въпреки това само два часа по-късно разпознавате лицето му сред купчина полицейски снимки. Правилно ли схващам, госпожо Уелтън?

— Трябва да разберете нещо. Видях мъжа, който ме ограби и насочи срещу мен оръжие. Да го опиша и да го разпозная са две различни неща. Когато видях снимката, бях сигурна, че е той, както съм сигурна и сега, че седя зад тази банка.

Обърнах се към съдията.

— Ваша Чест, бих искал да бъде отбелязано за протокола, че свидетелката не отговори на въпроса.

Медина се изправи.

— Господин съдия, адвокатът дава мъгляви твърдения в своя така наречен разпит. Той заяви нещо и свидетелката отговори. Няма основания да иска да се отбелязва в протокола, че не е отговорила.

— Искането се отхвърля — каза бързо съдията. — Задайте следващия си въпрос, господин Холър, и наистина имам предвид въпрос.

Така и направих. И се постарах добре. През следващите двайсет минути тормозих Клеър Уелтън със съмнения относно способността й да посочи клиента ми като извършител. Поинтересувах се колко чернокожи е срещала през живота си на домакиня от Бевърли Хилс и отворих вратата за проблемите на междурасовото разпознаване. И всичко това без никакъв резултат. В нито един миг не успях да разклатя увереността й, че Ленард Уотс е човекът, който я е ограбил. Оказа се, че е успяла да си върне едно от нещата, откраднати й по време на обира — самочувствието. Колкото повече я притисках, толкова по-непоколебима ставаше тя срещу словесните ми атаки и те рикошираха към мен. Накрая вече беше като скала. Никой така и не се усъмни в способността й да разпознае клиента ми. Бях изстрелял халосни патрони.

Казах на съдията, че нямам повече въпроси, и се върнах на банката си. Медина заяви, че има няколко кратки питания, и аз знаех, че ще зададе на Уелтън серия въпроси, които още повече ще укрепят достоверността на показанията й срещу Уотс. Седнах до клиента си, който се взираше в лицето ми за някакви знаци на надежда.