Джеймс Твайнинг - Монетата

В Том тя виждаше съобразителен, интелигентен и изключително лоялен човек, който имаше безспорни причини да се промени. Осъзна, че е стигнала до кръстопът. Да му вярва ли, или не? Да вярва на очите си или на хорските приказки?

Не беше сигурна дали има избор. Ако не беше Том, тя нямаше да намери скривалището и вестника, нито да направи връзката с Щайнер. Освен това той бе спасил живота й на покрива. А що се отнасяше до кражбата от Форт Нокс, тя го бе погледнала в очите и бе видяла непоколебимата убеденост на невинен човек. Да, Дженифър си бе изяснила всичко за него. Том Кърк заслужаваше втори шанс. Въпросът беше дали Корбет е на същото мнение.

— Какво правиш? — Тя отвори едното си око, после и другото: Том увиваше с чаршаф голямото огледало на стената вдясно.

— Стаята понякога се използва за снимане на порнофилми — без да се обръща, обясни той. — Убеден съм, че това огледало е двупосочно и от другата страна е скрита камера. Реших, че няма да искаш да рискуваш.

Дженифър се разсъни и седна в леглото.

— Довел си ме в публичен дом? — Стана и протегна ръце, уплашена, че може да докосне нещо, омърсено от предишните обитатели на стаята.

— Не е публичен дом. Познавам собственика. Чисто е, безопасно е и никой няма да ни потърси тук. Съжалявам обаче, че имаха само една свободна стая. Но не се тревожи. Ще спя на пода.

— Чудесно.

Не беше доволна, но и не й се искаше да спори. Отново седна на леглото и посегна към дебелия плик, който Корбет й бе изпратил, както бе обещал. Отвори го и прочете първите няколко страници на глас — пропускаше маловажното и приглаждаше косите си зад ушите, докато говореше:

— Карл Щайнер. Източногерманец. Четиридесет и шест годишен. Бивш телохранител. Подозиран, че е бил информатор на ЩАЗИ. Бил е в затвора за въоръжен грабеж, търговия с крадени вещи, обичайните неща. Замесен в няколко убийства в Германия, но така и не са намерили доказателства. Преди три години се преместил в Холандия очевидно за да се снабдява по-лесно с хероин — бил е наркоман.

Том се изсмя.

— Е, дошъл е, където трябва. А убийството? Какво пише за него?

Дженифър прелисти няколко страници.

— Не много. — Погледна го и сви рамене. — Същата рана като на Раниери. Говорел е по телефона, когато е станало. Обаждането е проследено до друга телефонна будка в Лондон. Портфейлът и ключовете му са били в него, затова холандските полицаи са се досетили, че не става дума за обикновено убийство с цел обир. Смятат, че престъплението е свързано с наркотици. Очевидно непрекъснато се случват такива неща.

Том замислено сбърчи нос.

— Е, поне ние знаем, че не е така. Имаме работа с професионалисти, обучени убийци. Убили са Раниери и после Щайнер. Вероятно са разчитали, че никой няма да свърже двете убийства. Единственият въпрос е дали са взели онова, което са искали?

— Имаш предвид монетите?

— Да.

Дженифър зачете следващата страница и възкликна:

— Не мога да повярвам!

— Какво?

Тя го погледна изумено.

— Има видеозапис на убийството.

— Видеозапис?

— Да. Двама туристи са заснели всичко. Тук някъде трябва да има копие. — Дженифър прерови плика и победоносно извади касета. На нея с червено мастило беше надраскано: „Щайнер — видеоматериал“.

Том я грабна от ръката й и включи телевизора — лъскавите му черни очертания бяха странно неуместни на фона на изцапаните окъсани тапети на цветя и облицованите с фурнир мебели, боядисани преди много години в различни нюанси на тъмнозеленото. Вграденият видеоплейър лакомо погълна касетата и изстена с тих механичен глас.

Хотел „Ван Рейн“, Амстердам, Холандия

14:49

Хотелската стая беше занемарена. На мръсния закован с гвоздеи прозорец бяха закачени мръсни зелени завеси — висяха само на няколко кукички. Подът и стените бяха облицовани с еднакъв, подобен на кадифе велтер, несъмнено последният писък на модата през седемдесетте, но сега избелял и осеян с петна, оставени от обитателите му през годините.

Леглото беше хлътнало в средата като оставен на произвола на съдбата трамплин. Очуканата бяла табла и нощните шкафчета бяха заковани за стената. В лявото чекмедже имаше библия с откъснати страници. Между евангелията на Марко и Лука бяха затиснати няколко почернели трохи. Замайващата миризма на останалите страници предполагаше, че някоя нощ са били изпушени поради отчаяна потребност от хартия за цигари.

Таванът беше избледнял до воднисто жълт цвят. Противният му вид не се разхубавяваше от слабата светлина на окъсания абажур около единствената четиридесетватова крушка в средата.