Джон Гришэм - Разплата

Целта на закона беше да защити неприкосновеността на белите жени и да държи негрите далече от тях. Само че, както историята неведнъж е доказвала, ако двама души искат да правят секс, те не дават пет пари за законовите разпоредби. Законът нищо не предотвратява, а се използва понякога като наказание постфактум.

Труит изчака всички коментари да секнат и каза:

— Трябва да продължим нататък. Нека да гласуваме. Който е „за“ тези двамата да бъдат обвинени, да вдигне ръка.

Вдигнаха се петнайсет ръце — на всички освен на Хобард.

Обвинението не изискваше пълно единодушие. Две трети от гласовете стигаха, пък и прокурорът досега не беше губил гласуване. Голямото жури бързо приключи със следващите случаи и Труит каза:

— Ред е на Пийт Банинг. Предумишлено убийство. Не се съмнявам, че всички знаят точно толкова, колкото и аз. Шериф Гридли.

Никс прескочи няколко ботуша и обувки и успя да се върне на мястото в края на масата.

Половината мъже пушеха и Никс нареди на Рой Лестър да открехне прозореца. Труит запали цигара и издуха дима към тавана.

Никс започна от местопрестъплението и им подаде да разгледат двете снимки на Декстър Бел, проснат мъртъв в кабинета си. Описа им сцената, преразказа им показанията на Хоп Пърдю и им обясни как е отишъл да арестува Пийт, който го е осведомил къде е оръжието му. Никс извади револвера и трите гилзи и ги увери, че убийството несъмнено е извършено с него. От щатската полиция му бяха изпратили доклад. След арестуването си Пийт Банинг отказвал да обсъжда случилото се. Представлявал го Джон Уилбанкс. Ако му бъдело повдигнато обвинение, изглежда, съвсем скоро щяло да има процес.

— Благодаря, шерифе — каза Труит. — Въпроси?

Нечия ръка се изстреля нагоре и Милт Мънси попита високо:

— Трябва ли да гласуваме по този въпрос? Познавам Пийт Банинг, познавах и Декстър Бел и никак не искам да се замесвам.

— Аз също — обади се Тайс Сътън. — Отраснах с Пийт Банинг и не мисля, че е редно да седя тук и да го съдя.

— Точно така — каза Пол Карлин. — Не искам да имам нищо общо с това и ако се опитате да ме принудите, ще се оттегля. Нали можем да се оттеглим от голямото жури? Предпочитам го, отколкото да се занимавам с това дело.

— Не, не можете да се оттеглите — остро ги осведоми Труит, губейки безропотните си изпълнители.

— Ами ако се въздържим? — попита Джо Фишър. — Логично е да можем да се въздържим, ако познаваме лично замесените, нали? Покажете ми къде в закона пише, че нямаме право да се въздържим, ако искаме.

Всички погледи се насочиха към Труит, който обикновено си измисляше мимоходом правилата за работа на голямото жури, както правеха всички прокурори в щата. Не помнеше някъде да се споменава за въздържане в подобни ситуации, но, честно казано, от години не беше поглеждал разпоредбите. Толкова беше свикнал с безкритичното съгласие на журито, че не беше догледал процедурните тънкости.

Докато протакаше и се мъчеше да измисли отговор, не голямото жури занимаваше мислите му, а съдебното. Ако хората от окръг Форд бяха така разделени и толкова силно искаха да избегнат процеса, как щеше да убеди дванайсет от тях да издадат присъда „виновен“? Най-важното дело в кариерата на Труит се разпадаше пред очите му.

Той се прокашля и каза:

— Нека да ви напомня, че сте положили клетва внимателно и непредубедено да изслушате показанията и да решите има ли действително вероятност престъплението да е било извършено от господин Банинг. От вас не се иска да преценявате вината или невинността му, това не е ваша работа. Вие трябва да решите дали той трябва да бъде обвинен в убийство. Съдебното дело ще определи съдбата му. А сега, шериф Гридли, изпитвате ли някакво съмнение, че Пийт Банинг е убил Декстър Бел?

— Никакво.

— Това, господа, е напълно достатъчно за отправяне на обвинение. Да обсъждаме ли още?

— Аз няма да гласувам — заяви предизвикателно Тайс Сътън. — Пийт е имал причина да постъпи така и аз няма да го съдя.

— Вие не го съдите — сряза го Труит. — А ако е имал причина и разполага с правна защита, всичко ще излезе наяве по време на процеса. Някой друг?

Беше ядосан и започна да измерва членовете на журито с гневен поглед, готов за кавга. Той познаваше закона, а те не.

Тайс Сътън не се плашеше лесно. Изправи се и изпъна пръст над масата към прокурора.

— Достигнал съм етап от живота си, когато не позволявам на никого да ми крещи. Тръгвам си, а ако искате да ме изпортите пред съдията и да ми навлечете неприятности, ще си го спомня, когато отново се кандидатирате за прокурор. И знам къде да си намеря адвокат.