Стив Кавана - Фантом

Марая прекоси кухнята след Дарил и излезе на задната веранда, където имаше два люлеещи стола. Бяха боядисани в зелено и изкуствено състарени, а тя все си представяше, че човекът, който ги е боядисал, е бил състарен от грижи и това е проличало в работата му.

— Да му се не види! — възкликна Дарил.

Беше измъкнал кутия „Кемъл“ от джоба на джинсите си и надничаше вътре. Марая видя как изсипва в дланта си две скъсани цигари и малко тютюн.

— О, съжалявам. Усетих, че настъпих нещо в джинсите ти — извини се Марая.

— Няма нищо, пиленце — увери я той, смачка кутията и двете скъсани цигари и с дълъг пас ги запрати игриво отвъд верандата.

Дарил беше пълна противоположност на съпруга ѝ, чийто меланхоличен поглед не ѝ се струваше толкова привлекателен като преди. Беше се надявала да го направи по-ведър и сърдечен, но се оказа невъзможно. Когато се запознаха, той беше мил човек, но безкрайно тъжен и унил. Марая изпитваше подобна тъга и още от самото начало на връзката им двамата се стараеха да се подкрепят. Тя си въобразяваше, че ще го промени, ще го направи щастлив и така ще преодолее собственото си неизменно усещане, че щастието ѝ се изплъзва. Лошо начало за един брак. Като двама наркомани, които си помагат да се изчистят. Накрая тя проумя, че нито ще го промени, нито ще разтопи буцата лед в него. У Дарил нямаше хладина, той беше топъл и открит, закачлив и мил. Леко простодушен може би, но най-хубавите неща в живота бяха точно такива — прости. Споделената близост с Дарил, уютното мълчание на верандата носеха на Марая по-дълбоко удовлетворение от случващото се в спалнята.

— Знам къде има цигари — каза тя.

Обърна се и влезе в къщата. Чу как Дарил шляпа бос зад нея по коридора. Спряха пред дъбова врата. Марая се пресегна към горната част на касата. Пръстите ѝ напипаха студен метален предмет. Беше ключът за кабинета на съпруга ѝ. Той много държеше на личното си пространство и оставяше ключа върху касата на вратата по една-единствена причина — криеше револвер зад том на Дикенс в библиотеката си. Ако в къщата нахлуеше нападател, Марая знаеше къде е оръжието.

В кабинета тя плъзна поглед по дъбовата ламперия. После по библиотеката, заемаща цяла стена. Глобус в ъгъла. Масивно широко бюро в дъното на стаята, обърнато към вратата. Върху него лампа със зелен стъклен абажур, а също лаптоп и бележник. Марая отстъпи встрани и пусна Дарил да влезе.

— Тук някъде държи кутия цигари. Знам, че си пали тайно понякога. Надушвам го. Въобразява си, че не забелязвам.

— Явно не те познава — отбеляза Дарил, обгърна кръста ѝ с ръце и зарови лице в шията ѝ.

Тя го отблъсна игриво. Ако не го възпреше, щяха отново да се възбудят. Едно е в леглото, но секс върху бюрото на съпруга ѝ, в личния му кабинет — това вече бе прекалено. Мъжът ѝ не беше лош човек. Може да бе сдържан и дори хладен, но Марая беше сигурна, че я обича и показва чувствата си, доколкото е по силите му. Две години по-рано това бе достатъчна причина да се омъжи за него. Съзнаваше, че е сбъркала. Марая се беше влюбила в представата какъв би могъл да стане съпругът ѝ. Беше млада романтична душа. Вече беше започнала да осъзнава истината — той не бе способен да се промени.

Заедно с Дарил претърсиха рафтовете с книги и тайното отделение на глобуса. Дарил се зае с бюрото, докато Марая проверяваше зад моделите на самолети, количките и рамкираните семейни снимки по рафтовете.

Чу пропукването на разцепено дърво, завъртя се рязко и видя, че Дарил държи кутия цигари в едната си ръка и счупено чекмедже в другата.

— Адски съжалявам! Помислих си, че е заседнало, и дръпнах по-силно — обясни той.

— Мамка му! — промърмори Марая.

Върху килима се бяха изсипали документи, а от горната част на чекмеджето, където беше ключалката, се беше отчупило парче дърво.

— Божичко, не знам какво ще му обяснявам — каза тя.

— Кога ще се върне?

— В неделя вечерта.

Беше петък следобед. Шансовете за това време да намери сръчен дърводелец, който да оправи и ключалката, и чекмеджето, ѝ се струваха по-оскъдни и от професионалната биография на Дарил.

— Мамка му, мамка му! Недей да стърчиш така, а ми помогни да събера тези неща — подкани го Марая.

Коленичиха на килима и се заеха да събират листовете, изпопадали от чекмеджето. На някои имаше само драскулки, други бяха маркетингови стратегии за клиенти или нахвърляни бележки, вероятно за някоя от кампаниите му, имаше и пожълтели стари изрезки от вестници. Марая ги подреди на спретната купчинка на пода и се обърна към Дарил да вземе листовете, които той е събрал.