Джон Кей - Тракийският капан

Ненавиждам съкращенията и затова моментално изхвърлям от ума си последвалото петбуквено недоносче, като за по-сигурно временно преставам да го слушам.

Ди можеше да не замества истината с далечен намек, че човекът понякога бил обстоятелствен и имал леко завишени очаквания за уважителното отношение на другите към него. По-добре да ме беше предупредил, че ме чака среща с уникален досадник, който е склонен Да започва всяко обяснение от Адам и Ева и, на всичко отгоре, държи да го наричат Кю. Поемам бавно въздух и успявам да потисна желанието си да взривя цялата лаборатория заедно с него.

Обикновено съм по-търпелив, ала как да забравя, че преди десет години една такава джаджа едва не ме докара до близка среща от третия вид с хората на Бин Ладен? Като се обърна назад, виждам, че заедно с атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк моят случай е бил от първите отровни плодове на силно заразното и потенциално смъртоносно заболяване Techint-Elint или, с други думи, на американската мания добрата стара работа с агентурни източници да бъде подменяна със събиране на техническа информация и електронно разузнаване.

Докато мислено ругая шефа, съм пропуснал да забележа, че по някое време Кю е спрял да говори и сега ме гледа странно.

— Джон, зная, че в миналото сте имали известен проблем с една от разработките на моя предшественик, но ви уверявам, че с… — следва съкращението, което слухът ми отказва да възприеме — това няма да се повтори. Ако, разбира се, ми позволите да ви обясня как да си служите с него.

Гласът му звучи съчувствено, а прозиращата зад думите молба изглежда разумна — комбинация, на която не мога да устоя. Усмихвам се и кимвам.

— Съжалявам. Моля, продължете.

Кю обръща кашона върху масата и с професионален жест на фокусник го хвърля настрани. На масата остават няколко различни по големина светлокафяви картонени кутии. Любопитството ми се разиграва и аз се надигам от въртящия се стол. Той изчаква да доближа масата, като междувременно хваща ту една, ту друга кутия, сякаш се чуди с коя да започне. Очертаващата се перспектива да се занимавам на терена с „Направи сам“ започва да ме дразни. Вижда ми се прекалено… хм, ексцентрично да сглобявам шпионски самолетчета под носа на талибаните.

Кю въздъхва дълбоко.

— Всъщност, за дроновете ще ви обясня накрая. Ще започна с най-важното. Вие ще разполагате с първия изцяло шпионски компютър.

Дано да съм го чул добре, защото ако отново ми пробутва идиотските си съкращения…

— Моля? — казвам аз, надявайки се гласът ми да не звучи прекалено заплашително.

— Съжалявам. И други са ми казвали, че произношението ми е малко неясно — отвръща той с тържествуваща усмивка и отваря най-голямата кутия.

Аз ахвам — Кю изважда пачка мъжки слипове.

— Като казвам изцяло шпионски, имам предвид изцяло органичен, неподатлив на шпиониране, надуваем компютър 3 3 Непреводима игра на думи. При неясното произношение на Кю съкращението FOSPI (Fully Organic Spy-Proof lnflatible — изцяло органичен, неподатлив на шпиониране, надуваем) лесно може да се схване като „изцяло шпионски“ (full spy). — Бел.прев. — съобщава той, докато поставя слиповете на масата и започва да ги разглажда нежно с длан. — За еднократна употреба.

Интерлюдия

Брегът на Амударя

Откъм Амударя домът крепост приличаше на лекокрило бяло насекомо, кацнало с главата надолу върху седемдесетфутов хълм, за да пие вода от канала към реката. Но първоначалното впечатление за лекота и нестабилност бе измамно. Двадесетте невидими отвън стоманени пилона, върху който лежеше сградата, можеха да издържат три пъти по-голяма тежест.

Каландара натисна бутона на стената и металната врата над канала се повдигна напред и нагоре като козирка. Към спящата моторница една след друга плъзнаха две вълнички и тя посрещна своя стопанин и нахлулата обедна светлина с приветливо поклащане: „Хайде, отдавна не сме плавали.“

Той се качи на борда и застана зад руля. Моторницата изрева уверено и мощно като лъв. Бетонните стени усилиха звука до непоносимост. Каландара веднага изключи двигателя и изчака, докато отново започна да чува плясъка на вълните и северозападния вятър, който ги гонеше към брега. Не, сега беше прекалено напрегнат, за да изпита наслаждение от бясното препускане по реката.

Скочи на малкия пристан и тръгна към асансьора. На прага се обърна и пусна надолу металната врата. Луминесцентното осветление помогна на моторницата да възвърне предишния си сънен вид. Каландара изкриви устни и излезе. Щеше да се опита да запълни част от безкрайното чакане с малко сън.