Стивен Кинг - Бурята на века

Обаче имайте предвид, че не всички различия между оригиналния сценарий и завършения филм се дължат на желание за компромис с хората от отдела „Стандарти и практики“. С тях може дълго да се спори, но безмилостният телевизионен график не подлежи на дискутиране. Всеки готов сегмент трябва да бъде с продължителност точно деветдесет и една минути, плюс-минус няколко секунди, и да бъде разделен на седем „действия“, за да има предостатъчно място за всички тези чудесни реклами, които плащат сметката. Има някои трикове, които ти позволяват да спечелиш малко време (един от тях е електронната компресия, която така и не ми се изясни), ала най-често се налага да дялкаш пръчката, докато не стане достатъчно тънка, че да успееш да я натикаш в дупката. Досадна работа, но в интерес на истината, не чак толкова; все едно да си задължен да ходиш с униформа на училище или с вратовръзка на работа.

Борбата с авторитарните правила на телевизионните мрежи често беше уморителна, а понякога и обезсърчаваща — не искам да си спомням какво беше покрай „Сблъсък“ и „Сиянието“ (а през какво са минали продуцентите на „То“, не смея и да си помисля — защото едно от най-строгите правила на „Стандарти и практики“ се състои в изискването сюжетът в никакъв случай да не се гради върху попадане на малолетни в смъртна опасност, да не говорим за убийства на деца), а и двата романа бяха написани без никакво съблюдаване на телевизионните правила за благоприличие. Както и трябва да се пишат истинските романи, дявол да го вземе. Когато ме питат дали пиша своите книги с идеята за бъдещите филми, които ще бъдат заснети по тях, винаги се изнервям лекичко… а понякога дори се чувствам засегнат. Естествено, това не е, като да попиташ някое момиче: „Правиш ли го за пари?“, макар че навремето поне аз не виждах разлика; в самия въпрос е заложено предположение за сметкаджийство, от което не ми става приятно. Такъв „счетоводен“ начин на мислене няма нищо общо с работата на писателя. Да пишеш — това значи просто да пишеш. И нищо друго. Бизнесът и финансовите въпроси идват впоследствие и най-добре да бъдат оставени на онези, които разбират от тези неща.

Същото отношение запазих и по време на работата си над „Бурята на века“. Написах я под формата на телевизионен сценарий, защото самата история поиска да бъде написана по този начин… но без никакви задни мисли или очаквания, че действително ще се появи на малкия екран. Към декември 1996-а вече знаех достатъчно за филмопроизводството, за да си дам сметка, че включвам в текста си кошмарен специален ефект — снежна буря, по-страшна от всички, показвани по телевизията досега. Бях създал и недопустимо дълъг списък с персонажи — ала щом писателят си свърши работата и започне същинският процес по създаването на филма, героите на автора се превръщат в говорещи роли за режисьора, всяка от които трябва да получи хонорар за участието си. Въпреки това обаче продължих да развивам историята си, защото когато пишеш книга, не мислиш за такива неща като бюджет. Бюджетът не е твоя грижа. Ако текстът ти е достатъчно добър, любовта ще намери начин. Както става винаги. 13 13 Помня как по едно време си казах — ами ако „Бурята на века“ никога не бъде реализирана, защото бюджетът й е твърде голям? Голяма работа — щях да я превърна в роман. Мисълта да новелизирам свой собствен нереализиран сценарий ми се стори неустоимо привлекателна. — Б.а. А понеже „Бурята на века“ бе написана като минисериал за телевизията, се оказа, че мога да си позволя някои експерименти. Мисля, че това е най-страховитата история, която съм писал за телевизията и киното, и в повечето случаи успявах да вграждам в нея нови и нови ужаси, без хората от „Стандарти и практики“ да вдигнат шум до небесата. 14 14 Към края на работния процес от „Стандарти и практики“ вече надаваха вой с повод и без повод. В първата част на „Бурята на века“ един от героите например подмята, че задаващото се лошо време е „майката на всички бури“. От отдела настояваха да променя тази реплика, защото бяха абсолютно убедени, че под тази невинна фраза хитро съм замаскирал нещо мръснишко (от сорта на „такова майката на всички бури“), подривайки още повече американския морал, провокирайки още повече престрелки в училищата и така нататък. Веднага им се обадих и започнах да роптая (както вече бях свикнал), изтъквайки, че изразът „майката на всички…“ е изречен за пръв път от Саддам Хюсеин и оттогава е навлязъл в повсеместна употреба. След дълъг и напоителен размисъл от „Стандарти и практики“ склониха репликата да остане — с изричното настояване „в диалога да не фигурират никакви неприлични и нецензурни фрази“. Тъй вярно. Неприличният диалог в телевизионната мрежа е запазен за сериали от рода на „На гости на третата планета“ и „Дарма и Грег“ — Б.а.