Стивен Кинг - Бурята на века

Роби се оглежда и очите му се спират на една дама на средна възраст, наметната с пуловер, която все още държи в ръцете си купата с тесто, с която е излетяла от кухнята си.

РОБИ:Госпожо Кингсбъри! Погрижете се за него. Дайте му топъл чай… (Замисля се.) … или не, по-добре малко уиски, ако ви се намира.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ:Ще се обадите ли на Майк Андерсън?

На лицето на Роби се появява кисело изражение. Двамата с Майк не се обичат особено.

РОБИ:Първо аз ще огледам.

ДЕЙВИ:Внимавайте, господин Бийлс. Тя е мъртва… но ми се струва, че в къщата й има някой…

Роби го поглежда с раздразнение и досада. Без съмнение хлапето е изпаднало в истерия. Възрастен мъж с типичното за Нова Англия обветрено, грубовато лице пристъпва напред.

ДЖОРДЖ КЪРБИ:Трябва ли ти помощ, Роби Бийлс?

РОБИ:Не, Джордж. Ще се справя и сам.

Кметът се качва в зеления линкълн. Колата е твърде голяма, за да направи обратен завой на улицата, ето защо Роби навлиза в двора на една от къщите, докато маневрира.

ДЕЙВИ:Не биваше да отива сам…

Тълпата на улицата (която не спира да се увеличава) гледа подир колата на Роби, отдалечаваща се към къщата на Марта Кларъндън.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ:Да влезем вътре, Дейви. Няма да давам уиски на дете, но ей сега ще сложа чайника.

Тя го прегръща през рамо и го води към дома си.

46 ЕКСТ. КЪЩАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.

Линкълнът на Роби спира пред дома на Марта и кметът излиза от колата. Оглежда пътечката, преобърнатата проходилка и отворената врата. Над лицето му се спуска сянка на угриженост — може би нещата действително са по-сериозни, отколкото е предполагал… Въпреки това Роби крачи по пътечката към къщата. Има ли друг избор? Да остави работата на всезнайкото Майк Андерсън? В никакъв случай!

47 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО НА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ — ДЕН.

Бяла дървена постройка, издържана в суров новоанглийски стил. Това е центърът на обществения живот на градчето. Пред него се вижда неголям купол, а под купола има камбана с размерите на кошница за ябълки. Към сградата се приближава зеленият служебен джип и спира на паркомястото с надпис САМО ЗА СЛУЖЕБНИ АВТОМОБИЛИ.

48 ИНТ. ВЪТРЕ В ДЖИПА, С МАЙК И ХАЧ.

Хач държи пред себе си брошурата „Подготовка за буря. Наръчник за жителите на щата Мейн“ и я чете задълбочено.

МАЙК:Искаш ли да влезеш?

ХАЧ( без да отделя поглед от брошурата ): Не.

Когато Майк отваря вратата, Хач вдига очи и му се усмихва смутено.

ХАЧ:Благодаря ти, че помогна на малкото ми момиченце, шефе.

МАЙК( усмихва се в отговор ): За мен беше удоволствие.

49 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЖИНА ОТВЪН.

Майк излиза от колата, нахлупвайки по-плътно шапката си, за да не я отвее вятърът. Същевременно хвърля бърз и преценяващ поглед към небето.

50 ЕКСТ. МАЙК ВЪРВИ КЪМ КМЕТСТВОТО.

Майк се спира пред купола. Отблизо се вижда мемориалната плоча — списък на загиналите във войните. Десет души в Гражданската война, един в Испано-американската, по двама в Първата и Втората световна война, един в Корейската и шестима във войната във Виетнам. Сред имената се открояват фамилии като Бийлс, Годсоу, Хачър и Робишо. В горната част на мемориалната плоча пише: КОГАТО БИЕМ КАМБАНАТА ЗА ЖИВИТЕ, ОТДАВАМЕ ПОЧИТ НА ЗАГИНАЛИТЕ.

Майк разклаща леко езика на камбаната с покритата си с ръкавица ръка. Тя издава тих, нежен звън.

51 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПРИЕМНАТА В КМЕТСТВОТО НА ЛИТЪЛ ТОЛ.

Обичайната приемна за градчетата от Нова Англия. Една от стените е покрита с огромна панорамна снимка на целия остров от въздуха. Тук всичко се командва от един-единствен човек — пухкавата и симпатична секретарка Урсула Годсоу (табелката с името й стои на бюрото й до кошничката за входяща и изходяща кореспонденция). Зад нея се виждат няколко големи прозореца по протежението ни коридора, водещ към градската заседателна зала. Там са наредени груби скамейки с прави облегалки, досущ като в пуританска църква, и гола дървена катедра с микрофон. Изобщо цялото помещение напомня повече за черква, отколкото за административен интериор. В момента залата е пуста.

На стената зад стола на Урсула се забелязва същият плакат, който видяхме и на входа на универсалния магазин: ЗАРАДИ НАСТЪПВАЩАТА БУРЯ В БЛИЗКИТЕ ТРИ ДНИ МОЖЕ ДА ИМА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ТРЕВОГА! СИГНАЛЪТ „ВСИЧКИ В УКРИТИЕТО!“ Е ДВА КЪСИ И ЕДИН ДЪЛЪГ. Майк го разглежда, докато чака Урсула да се освободи и да му обърне внимание. Тя говори по телефона и гласът й е безкрайно търпелив.