Стивен Кинг - Бурята на века

19 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК И ХАЧ ПРЕД ХЛАДИЛНАТА ВИТРИНА.

МАЙК:Хач, ще ме заместиш ли тук?

ХАЧ:А ти ще ми заемеш ли камшика си на звероукротител?

Майк се засмива, потупва го по бялата шапчица и закрачва бързо към касите, за да разбере защо го търси съпругата му.

20 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ.

Майк се приближава до Кат и взема слушалката. Започва да говори с жена си, сякаш забравил за наблюдаващата го с интерес публика.

МАЙК:Здрасти, Мол, какво има?

МОЛИ( глас по телефона ): Имам един проблем тук… Можеш ли да дойдеш?

Майк обхожда с поглед претъпкания с хора магазин.

МАЙК:И аз имам няколко проблема тук, скъпа. Какъв е твоят?

21 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПИПА ХАЧЪР В БЛИЗЪК ПЛАН.

Пипа е момиченце на три годинки. В момента целият екран е напълнен от плачещото й ужасено лице, осеяно с червени петна. Отначало ги вземаме за кръв.

Камерата се отдръпва и виждаме какъв е проблемът. Пипа се е покатерила до средата на стълбището, пъхнала е главата си между две от вертикалните стойки на парапета и сега не може да я извади. Въпреки това обаче все още държи в ръчичката си начената филия с конфитюр и онова, което сме сметнали за кръв, всъщност е ягодово сладко.

В подножието на стълбите под нея стоят седем малки дечица на възраст от три до пет години. Едно от четиригодишните е Ралф Андерсън — синът на Майк и Моли. Макар и да не го забелязваме веднага (в момента се интересуваме най-вече от плачевното положение на Пипа), Ралфи има малка бенка на нослето. Тя не го загрозява, нито пък е нещо кой знае какво, но си е там — мъничко петънце с форма на седло в горната част на носа му.

РАЛФИ:Пипа, може ли да ти изям филията, ако ти няма да я ядеш?

ПИПА( крещи с пълно гърло ): НЕ-ЕЕЕ-ЕЕ!

Тя се мята и се дърпа назад, мъчейки се да се освободи, но без да изпуска закуската си. Филията почти изчезва в малкото й пухкаво юмруче и измежду пръстите й струи ягодов конфитюр.

22 ИНТ. КОРИДОРЪТ И СТЪЛБИЩЕТО В КЪЩАТА НА АНДЕРСЪН.

Вижда се телефонът — върху малката масичка между стълбището и входната врата. По телефона говори Моли Андерсън — съпругата на Майк. Хубава жена на около трийсет години, в която страхът се бори с внезапните пристъпи на смях.

МОЛИ:Пипа, миличка, недей така! Стой спокойно!

МАЙК( глас по телефона ): Пипа? Какво за Пипа?

23 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЩАНДА ЗА МЕСО И ХАЧ.

ЛИНДА СЕЙНТ-ПИЕР:Станало е нещо с Пипа!

Хач се обръща рязко.

24 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МОЛИ В КОРИДОРА В КЪЩАТА НА АНДЕРСЪН.

МОЛИ:Тихо! Не искам Алтън Хачър да разбере!

25 ИНТ. ОТНОВО В МАГАЗИНА.

Хач бърза по пътека номер три между рафтовете. От лъчезарното му усмихнато изражение няма и помен. Пред нас е един угрижен, разтревожен за детето си баща.

МАЙК:Твърде късно, скъпа. Какво се е случило?

26 ИНТ. ОТНОВО В КОРИДОРА — С МОЛИ.

Тя затваря очи и въздиша тежко.

МОЛИ:Пипа си заклещи главата в парапета на стълбите. Нищо сериозно… или поне така мисля, но няма да се справя с голяма буря и луднал баща в един и същи ден. Ако Хач тръгне насам, ела с него.

Тя затваря и се обръща към парапета.

МОЛИ:Пипа, слънчице… не се дърпай така! Ще си разраниш ушите.

27 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ НА МАГАЗИНА — С МАЙК, ХАЧ И КЛИЕНТИТЕ.

Майк се взира в телефона и бавно поставя слушалката на мястото й. Междувременно Хач си пробива път през множеството и идва при него. Има притеснен вид.

ХАЧ:Пипа! Какво е станало с Пипа?

МАЙК:Доколкото разбрах, малката се е заклещила. Искаш ли да отидем при тях?

28 ЕКСТ. ГЛАВНАТА УЛИЦА ПРЕД МАГАЗИНА.

Пред магазина има паркинг. На най-удобното място се вижда зелен джип 4×4 с надпис „Островна служба“ на вратата и полицейски буркан на покрива.

Майк и Хач изскачат от магазина и се устремяват към офроудъра.

ХАЧ:Колко разстроена беше, Майк?

МАЙК:Моли ли? Около 5 по скалата от 1 до 10, не се безпокой.

Мощен порив на вятъра ги блъска в лицата, карайки ги да залитнат назад. Двамата поглеждат в посока към океана. Пие не го виждаме, но пък за сметка на това чудесно чуваме как вълните се блъскат в брега.

ХАЧ:Това все повече ми заприличва на майката на всички бури, а?