Лоуренс О’Брайен - Йерусалимска загадка

Когато отново се събудих, беше светло. Бях спал дълго. Изабел беше под душа. Щом отворих вратата на балкона, въздухът се изпълни с шума от коли, свирещи клаксони и сутрешните звуци на Йерусалим. Радвах се, че нощта е свършила.

Отвън на улицата трафикът беше натоварен. Някъде отдалеч се чу камбанен звън. Загледах се в старите стени на града. Наподобяваха реквизит от филм за кръстоносци и сарацини. Пълзяща пелена от облаци изпълваше небето.

Проверих какво е писано за Макс Кайзер в интернет. Имаше доста информация за откриването на изгорялото му тяло зад двореца Туншук. Полицията бе разпитала някои местни радикални ислямисти. Издирваха се и други. Беше ясно кой, според тях, го е убил.

Открих една по-стара статия, в която се описваше как Кайзер е работил с някакъв учен от Еврейския университет. Името му беше Шимон Маркус. Дали Кайзер пак се бе срещнал с него, докато е бил тук?

Разгледах уебсайта на Еврейския университет в търсене на познато лице. Имах нужда някой да ме запознае с Шимон Маркус, някой, на когото той би се доверил.

След като почти се бях отказал, най-после открих каквото търсех. Доктор Тали Милър от отдела за лазерни проучвания. С нея едва се познавахме, но беше по-добре от нищо. Тя бе представила доклад на една конференция, в която участвах, а после обядвахме на една и съща маса. Беше достатъчно.

Открих номер за контакт и вдигнах хотелския телефон да й се обадя. Телефонът в университета даваше свободно. Погледнах часовника си. Минаваше девет часът сутринта. Със сигурност вече всички бяха на работа.

Най-после една жена отговори. „Университет“ беше единствената дума, която разбрах. Гласът й бе тънък. Тя говореше на иврит — основния език в Израел, древния език на юдаизма. Разбрах само няколко лесни думи, като шалом — „здравей“.

— Търся доктор Тали Милър — казах.

Обикновено преди да отида в друга държава, отделях известно време да се запозная с езика. Немският ми не беше зле след един проект, по който бяхме работили в планината Шварцвалд, но в сегашния случай за ден и половина нямаше как да науча дори няколко фрази, колкото и да се стараех.

Не последва отговор. Затворила ли беше?

След това се чу леко изпращяване.

— Шалом — каза женски глас. Беше Тали.

— Здрасти, обаждате се Шон Раян. Аз съм в Йерусалим.

Последва дълга тишина.

— Кой?

Не беше приятно да не те разпознаят веднага.

— Шон Раян — повторих. — Участвах в онази конференция в Лондонския университет, на която ти изнесе доклад за високотемпературните лазери.

— Шон ли? О, сетих се! — възкликна тя. — Как си? — Изведнъж стана дружелюбна и гласът й се върна към нормалното си звучене. Отделихме няколко минути в припомняне на моменти от познанството ни. После я попитах дали познава доктор Шимон Маркус. Познаваше го, но бегло.

— Жалко — рекох. — Трябва спешно да разговарям с него.

— Може и да ти помогна… Ще ти звънна след няколко минути. В кой хотел си отседнал?

Казах й. Настроението ми се повдигна. Бях успял. Връзките ми щяха да ме отведат до Шимон Маркус.

След това с Изабел закусихме в дълга трапезария с висок таван. Вътре имаше групи, говорещи на френски, полски и испански — все поклонници, дошли да посетят своя Свещен град.

Закуската — селекция от сирена, бъркани яйца, маслини, конфитюри и мек хляб — би задоволила всеки вкус.

Един от сервитьорите, усмихнат мъж с черна коса, дойде до масата ни с безжичен телефон в ръка, докато ние привършвахме.

— Търсят доктор Раян — каза той.

Кимнах. Никога не използвах титлата си публично, но Тали явно я бе споменала, когато се е обадила на рецепцията. Поех телефона.

— Ало.

— Ще бъда в хотела ти след един час. Бъди готов — изрече делово Тали.

Дружелюбността й се бе изпарила, заменена от ясно доловима строгост. Вероятно така се отнасяше с най-разхайтените си студенти, дръзнали да пречат по време на лекциите й.

Линията прекъсна.

— Тя идва насам — обявих.

След един час с Изабел бяхме във фоайето на хотела. Излязох навън, за да проверя дали Тали не идва. Беше хладно, но велуреното ми сако ме топлеше. Не след дълго пак влязох вътре.

Час и половина по-късно все още чакахме.

После стана почти единадесет часът. Обадих се в Еврейския университет. Отговори някаква служителка. Тя провери, след което ми каза, че доктор Тали е излязла от сградата.

До 11.30 часа вече здравата се бях ядосал. Редувахме се да се качваме до стаята ни. Само бог знаеше какво се е случило с Тали. Да не би да не бях разбрал добре кога е срещата ни? Не, не беше възможно. Дори помолих персонала на хотела да намерят номера на човека, който ми се бе обадил. Не можеха.