Брайан Хейг - Кукловодът

Няма да познаете кой ръководеше оперативния екип. Старото ми другарче Джаклър, великият инквизитор, който беше събрал бившия екип на Мери от посолството, тъй като познаваха Москва и руските мерки за сигурност в детайли — най-важното за нашите цели.

Джаклър очевидно беше предупреден да се държи вежливо с мен и се подчиняваше — до известна степен. Виждаше се, че му е много трудно, но полагаше усилия. Беше като питбул, затворен в мазето. В генетичния му материал просто липсваха предпоставки за вежливост. Когато свършихме с инструктажа, той се разлая на всички да се размърдат и хората започнаха да се блъскат по пътя си към изхода.

Когато излезе и последният оперативен агент, Джаклър и Мери се присламчиха към двама ни с Катрина. Той изръмжа:

— Вие двамата трябва да си прегледате шибаните глави. Ние не правим така нещата. Изобщо не знаете правилата на тази игра.

— Има ли алтернатива? — попита Катрина.

— Аха. Изпращаме на Арбатов картичка с проклетите ни съболезнования. Така се работи при нас.

— Това не е алтернатива — каза Катрина, като го гледаше подозрително.

— Мис, вие рискувате живота си. Ако нещо се обърка, не можем да ви помогнем. Това си е тяхната държава. Имате ли представа на какво приличат руските затвори?

— Не ми пука.

Може би на нея не, но на мен ми пукаше — при това много. Тоест нямах нищо против да спасим Алекси, но със сигурност нямаше да ми стане много приятно, ако нашият план се провалеше и тримата се озовяхме в лапите на Юриченко.

Изгледах Джаклър с най-кръвнишкия си поглед.

— Тогава погрижи се да не се обърка нещо. Оставил съм копия от няколко много неприятни касети при приятели в Щатите. Ако не се върна, те са инструктирани да ги изпратят където трябва, което направо ще ви стъжни живота в Лангли.

Очите на Джаклър се стрелнаха към Мери. Тя просто сви рамене, сякаш искаше да каже: „Да, гадна работа, но нищо не можем да направим.“

После Мери погледна към мен. Сложи ръка на моята и ме дръпна в един ъгъл. Без да ме пуска, тя се наведе толкова близо, че усетих косата й по лицето си и гърдите й до моите.

— Шон, моля те, внимавай много. Нашите хора ще наблюдават мястото на срещата. Ако ти дадат сигнал да прекратите операцията, двамата с Катрина трябва да се измъквате незабавно. Нали ме разбираш?

— Разбирам те — казах, макар да подозирах, че не става въпрос точно за това.

— Виж, аз… знам, че си разочарован от мен.

Тя млъкна, за да ми даде възможност да й се противопоставя. Трябваше да кажа нещо като: „Ами да, не се изкефих много на цялата история, но стават и такива работи; вече ми мина и сърцето ми пак се разтуптява, когато си до мен.“

Но не казах нищо. Използвах любимия номер на Еди. Оставих я да мъкне цялата тежест на разговора.

— Както и да е — каза тя след малко. — Не съм се отказала от развода с Бил. Вчера се свързах с адвокат. Той вече подготвя документите.

— Ами хубаво — казах.

Тя ми се усмихна така, че настръхнах целият.

— Адвокатът каза, че няма да има проблеми. Много му харесаха снимките, на които Бил влиза и излиза от разни хотели с различни жени. Ще ни препоръчат да се разделим за една година, но ще мога да се срещам с когото си поискам.

Гърдите й се притиснаха още по-плътно към мен. Сините очи станаха още по-умоляващи.

— Не искам да те изгубя точно сега, Шон. Аз… надявам се, че ще можем някак си да си върнем миналото.

Изгледах я.

Тя притисна показалец към устните ми, както се прави по любовните филми, и измърка:

— Не казвай нищо.

Разбира се, вече беше очевидно, че и без това не се каня да казвам нещо.

— Знам, че сега си объркан. Не те обвинявам. Ще имаме много време да оправим нещата по-късно. Просто се върни жив и здрав, става ли?

— Точно това възнамерявам — казах, което беше възможно най-неутралният отговор при дадените обстоятелства.

Тя се отдръпна и аз погледнах Катрина, която любопитно отвърна на погледа ми и се зачуди какво ли става тук. Свих рамене, после се приближих до нея. Тръгнахме с Джаклър и се качихме в един ван без прозорци, паркиран точно пред стълбите.

От киселото лице на Джаклър ясно се виждаше какво мисли за цялата работа. Всъщност мислите му най-вероятно не бяха много различни от моите. Катрина беше цивилен гражданин. Ако аз се отличавах с очебиен недостиг на оперативни умения, тя беше горе-долу обратното на оперативен работник. Започвахме сложна, рискована операция с двама аматьори, които неволно можеха да предизвикат огромна международна катастрофа с единствената държава, която САЩ не искаха да ядосват в този исторически момент.