Брайан Хейг - Посредникът

Всъщност разбрах проблема още когато Биан ми каза кой се обажда. Беше късно, а детективите избягват да работят извънредно, освен ако не са надушили нещо крайно зловонно.

А и началството трябва да одобри извънредния труд — както за детектива, така и за лабораторията, — тъй че Ендърс не действаше по своя прищявка.

Уотърбъри се оказваше по-голям идиот, отколкото го смятах, ако изобщо е възможно такова нещо. С непрестанното си ровичкане предизвикваше тъкмо онова, от което най-много се бояха и той, и неговите началници — обществен интерес към смъртта на Даниълс.

— Виждаш повече, отколкото има в действителност — рекох аз.

— Знаех си, че така ще кажеш.

— Добре… — Изчаках малко. — Искаш ли цялата истина?

— Естествено. — Той се разсмя. — Затова позвъних в ЦРУ.

— Не те карам да вярваш на мен — провери „Поуст“ отпреди две седмици.

— Защо?

— Ще видиш, че идната седмица Клиф Даниълс е трябвало да даде показания пред сенатска подкомисия.

— И какво?

— И… нека кажем, че от оперативна сметка са изчезнали пари. Много пари. Не си го чул от мен, разбрахме ли се? Сериозно ти казвам, работата е много дебела. Аз не знам дори половината, а между нас казано, другата половина не искам и да я чувам.

— Добре. Кажи ми каквото знаеш.

Както можеше да се очаква, аз не отговорих на този въпрос, а продължих:

— Главното е… че много могъщи хора от Сената притискат Пентагона заради това. А сега се замеси и Белият дом. Ето защо онзи Уотърбъри ти диша във врата.

— Виж ти!

— Ще ти го обясня съвсем просто. Над главата на Даниълс е била надвиснала цяла цистерна помия. Извършил е престъпление. Хванали са го. Както можеш да предположиш, бил е потиснат и разтревожен. Разговаряхме с негови колеги. Казват, че през последните дни се държал странно и…

— Бих искал да разпитам тези свидетели.

— Бари, аз… колко каза, че ти остава до пенсия?

Той се изкашля и рече:

— Не обичам заплахите.

— Никой не ги обича, Бари. Федералното правителство очаква от теб и твоя отдел да подходите към случая с цялата професионална дискретност, която заслужава. Ако не оправдаете доверието, цяла армия дървеняци със сини костюми ще дойдат да преобърнат света ви с главата надолу. Наясно ли сме?

— Кажи го малко по-ясно.

— Самоубийство, Бари. Човекът е знаел, че под задника му тлее жарава. Решил да спаси себе си и семейството от позора на един публичен скандал. — Помълчах. — Не усложнявай нещата.

— Може би той…

— Трябва да свършвам. От Белия дом ме търсят по другия телефон.

Изключих. Биан, която явно бе слушала внимателно, отбеляза:

— Грубо се държа с него.

— Глупости. Направих му услуга.

— В такъв случай никога недей да ми правиш услуги.

— Вече би трябвало да си наясно: в сегашния случай неведението наистина е блажено.

— Мислиш ли, че ти повярва? — попита тя.

— Не. Той е умен. Но поне ще се постарае да изпипа всичко до последната запетайка, преди да вдигне шумотевица.

— Значи просто печелиш време?

— Имаш ли по-добра идея?

Очевидно нямаше, защото каза:

— Ами перуката?

— Забрави за перуката.

— Сигурно се шегуваш. Като улика тя има извънредно значение.

Погледнах Биан.

— Май говорим на различни езици.

— За кое?

— Размърдай си мозъка, Биан. Всичко говори за предумишлен, а не за спонтанен или случаен акт. Убийцата не само е носела перука, за да прикрие външността си и да не остави ДНК; тя е оставила по ръката на Даниълс пръски кръв и барутни следи. Какво ти подсказва това?

Тя се замисли над въпроса и стигна до верния извод:

— Че е… професионалистка.

Кимнах и добавих:

— Грижливо е проучила мишената и според мен вече имаме основания да предположим, че убийството е планирано до най-дребна подробност.

— Обясни.

— Тя знае, че Даниълс има в апартамента си пистолет. Бившата му съпруга ни каза колко е държал на оръжието и вероятно той се е похвалил пред гостенката си. Може би го е показал като символ на мъжественост и високо обществено положение. Следователно тя е била в апартамента му и друг път, което вече подозирахме. А показвайки пистолета, може би Клиф сам й е подсказал идеята да го убие със собственото му оръжие. В края на краищата такъв вариант има цял куп предимства, включително и възможността за имитация на самоубийство. Освен това вече знаем от жена му, че си е падал по тънката част. Отгоре на всичко е бил алкохолик. Убийцата явно е познавала двете му страсти, жените и пиенето; използвала ги е при подготовката на убийството. Погрижила се е да го напои, преди да отидат в апартамента му — за да не остави слюнка и отпечатъци по чашите. След елиминирането на отпечатъците ще останат два или три неидентифицирани комплекта. Искаш ли да се обзаложим, че нито един от тях няма да бъде нейният?