Брайан Хейг - Посредникът

Така или иначе, това е нейното оправдание. За моето предпочитам да премълча.

Изкашлях се, опитах се да си избистря мозъка и попитах:

— И тъй, убийство или самоубийство?

— Ами… разследващият детектив спомена още няколко неща, които би трябвало да знаете.

— Продължавайте.

— Когато прислужницата влязла в стаята, телевизорът работел… както и дивидито, макар и в пасивен режим.

— Значи е зяпал в екрана, преди да дръпне спусъка. Може филмът да не му е допаднал. Може би, вместо да смени канала, е решил просто да си тегли куршума.

Спомних си как навремето една приятелка ме накара да изгледам цяла серия от „Болницата“ и към края наистина бях готов да се самоубия.

— В плеъра имало порнографски филм — каза мис Тран.

Спогледахме се.

— Не съм чувала за подобно самоубийство — добави тя. — А вие?

— Чел съм за случаи, когато някои сексуални фетиши водят до смърт. Казват например, че задушаването подсилвало сексуалните усещания.

— Да, чувала съм. Но при тия случаи смъртта е случайна, нежелан резултат. Тук няма подобно нещо.

— Може би си е спрял дъха, преди да дръпне спусъка.

Тя ми хвърли такъв поглед, сякаш се канеше да ме прати в ъгъла. После каза:

— Сексуална асфиксия… такъв е клиничният термин за извращението, което споменахте. При него се използва примка, предизвикваща внезапен недостиг на кръв, а следователно и на кислород в мозъка. Но не това е станало тук, нали? Гледал е порно, вдигнал е пистолета и си е пръснал черепа.

Хрумна ми много забавен отговор, свързан с възможността да е сбъркал голямата и малката глава. Но понякога се вслушвам в гласа на разума, затова предположих:

— Можем да допуснем, че е използвал записа, за да не мисли за предстоящата неприятна задача. Разсейване… един вид душевна упойка. — И като си спомних пак разговора с психиатърката, заявих: — Ето и още една тема за размисъл. При самоубийците начинът на смъртта често изразява какво са мислили в последните мигове.

— Добре… Звучи логично. — Тя погледна замислено трупа на Клифърд Даниълс и попита: — Според вас какво е било последното нещо, което му е минало през главата?

— Деветмилиметров куршум.

Мисля, че с тъпите си шеги бях изчерпал търпението й.

— Опитайте пак — рече тя.

— Е, невинаги става дума за съзнателно или обмислено действие. Може би е някакъв пристъп на пагубен нарцисизъм. Нали разбирате, неосъзнат ексхибиционизъм, който в един момент води до амок.

— Смятате ли?

— Смятам, че Клифърд несъмнено е имал с какво да се похвали. Нали не възразявате? Може би е искал да го запомнят точно с това.

Тя не издаде какво мисли за предположението ми, само подметна:

— Странна порода са мъжете.

— Погледнете на най-близкия вестникарски павилион. Не само мъжете си падат по сексуалния ексхибиционизъм… или по грамадни телесни органи.

— А вие пък си помислете кой купува подобни издания и защо. — Тя помълча и отсече: — Все пак обаче повдигате любопитен въпрос. Непременно ще се консултирам с психиатър по темата.

Което ми даде очакваната възможност да попитам:

— Защо сте тук? Участвате ли в разследването?

— А вие защо сте тук?

— Първо дамите, моля.

— О… значи сте и джентълмен!

Не беше чак толкова смешно, но тя се разсмя.

Трябва да обясня защо попитах. Костюмът в кафяви тонове на Биан Тран не беше обикновено дамско костюмче, а пустинна маскировъчна униформа с армейска емблема, избродирана точно над дясната гърда.

Армейската униформа може да разкрие много неща. Например емблемата на десния ревер — кръстосани старинни пистолети — я определяше като служител на военната полиция, което можеше да има нещо общо с присъствието й тук. Златното листо на другия ревер издаваше, че е майор, а бойните нашивки на дясното рамо говореха, че е влизала в сражения и е дала приноса си за опазване на западната цивилизация, каквото и да означава това.

Колкото до самата личност под униформата: гъста права коса, сресана на път по средата, черна на цвят и дълга до раменете, както изисква уставът, макар че не всички жени го спазват. Очи големи, черни. Азиатско лице с високи, лукаво изразителни вежди. Прецених възрастта й на около трийсет години — млада за майор, — значи сигурно си разбираше от работата, а погледът й излъчваше доброта и интелигентност.

— Попитах защо сте тук — каза тя.

Виетнамка по име и външност, макар че английският й нямаше и следа от акцент; всъщност беше безупречен — идеално произношение, интонация и тъй нататък. Умерен грим и ако проявявате интерес към това, както аз понякога — беше без брачна халка, само с простичък черен пластмасов часовник, миниатюрно златно пръстенче от Уест Пойнт и верижка с личен знак, грижливо увит в найлон.