Брайан Хейг - Посредникът

За жалост тогава се намирахме в бар, психиатърът всъщност беше от женски пол, а аз бях пийнал порядъчно и се интересувах повече от размера на бюста й, отколкото от броя на дипломите й. Често се срамувам от собствената си свинщина, но, така или иначе, с едно съм наясно: самоубийството прилича на пантомимата. То е послание от задгробния свят, стига да знаеш как да го разчетеш. Жертвата съобщава нещо .

Отново се помъчих да надникна през рамото на съдебния лекар и се запитах какво послание ни изпраща този тип, било то съзнателно или не.

Главата му лежеше върху възглавница, напоена със засъхнала кръв и частици мозък, а на около пет сантиметра от ухото лявата му ръка стискаше деветмилиметров глок. Показалецът му още докосваше спусъка, а на цевта имаше заглушител, което бе интересно. Нямаше видими признаци за борба — още едно доказателство, че човекът е действал самостоятелно.

Разбира се, когато има вероятност смъртта да се окаже убийство, прибързаните изводи са недопустими. Едно виждаш, друго иска да ти втълпи убиецът, а трето трябва да съзреш.

— Виждате ли добре? — попита Тран.

— Аз… пропускам ли нещо?

Кой знае защо, въпросът ми предизвика иронична усмивка.

— Да, струва ми се, че май пропускате.

Приех това като съвет и заобиколих трупа, тъй че досадният доктор да не ми се пречка. Плъзнах поглед нагоре от средата на тялото, после надолу.

Първото, което забелязах, бяха моравите петна около хълбоците и долната част на ръцете, което е съвсем нормално няколко часа след като сърцето спре да работи и гравитацията придърпа кръвта надолу. Коремът вече се издуваше от газове, а по тялото не видях синини или охлузвания. Очите бяха изцъклени, а лицето изразяваше изненада, шок или и двете. Позамислих се над това.

Около пет сантиметра над лявото ухо имаше малка черна дупчица, приблизително с размерите на деветмилиметров куршум, което подсказваше, че пистолетът в лявата му ръка е сторил черното дело. Както споменах, на цевта имаше заглушител и пистолетът беше не просто глок, а специален модел, известен под името „Глок 17 про“. Знаех, че е вносен и скъп.

Куршумът беше изстрелян хоризонтално и част от дясното му ухо, половината мозък и парченца от черепа бяха оформили върху доскоро бялата отсрещна стена някакво подобие на абстрактна картина.

Нямаше брачна халка — следователно Клиф Даниълс или не беше женен, или, ако се съди по фотографските доказателства в хола, пазеше брака си в тайна.

Още нещо интересно за човек, който в много отношения изглежда съвсем невзрачен — поне в едно Клифърд Даниълс предизвикваше изумление. Нали разбирате, нямам основания да се оплаквам от мъжките си достойнства, но не бих искал в съблекалнята да стоя точно до Клиф.

И най-интересното: с дясната ръка стискаше другия си пищов и личеше, че в момента на смъртта е бил възбуден. Божичко.

Върнах се при мис Тран. Тя ме погледна и попита:

— Видяхте ли го?

— Кое?

Мълчание.

Някой трябваше да каже нещо и накрая тя уточни:

— Толкова е… голям.

— А, това ли? Не бих го нарекъл голям.

Тя се усмихна.

— Разбира се, въпросът не е до размера — добавих аз.

— Напротив.

— Така е.

Изведнъж се озовахме на тънък лед. Така де, двама почти непознати професионалисти, мъж и жена, делящи една тясна стаичка с вирнатата мачта на покойник.

— Смятам — подхвърли тя, — че трябва да отбележим неговото… хм… неговото състояние на…

— Какво?

— Нали знаете… неговото…

— Хайде де, изплюйте камъчето.

— Стига толкова, Дръмънд — отсече раздразнено тя. — Големи хора сме все пак.

— Тъй ли? Питайте шефа ми по въпроса.

— Вижте… трупът има… имал е ерекция. Нека използваме клинична терминология. Да се държим като професионалисти. Можем да се справим.

— Добра идея. В края на краищата не можем да си затваряме очите пред слона в стаята.

Тя закри устата си с длан и се усмихна или може би се навъси.

— Е… чуйте тогава добрата новина. Мисля, че можем да изключим импотентността и малкия пенис като причини за самоубийството.

Разсмяхме се.

Нали разбирате, и двамата бяхме засегнати от смъртта на този човек, съчувствахме на страданията, тласнали го към тъй трагично деяние, и горяхме от професионална амбиция да разкрием цялата истина.

Ерос и Танатос — сексът и смъртта. Когато древните гърци пишели за секса, това било комедия, за смъртта — трагедия. А сцената пред нас представляваше смесица от печалното, отвратителното и смешното. Както знае всяко ченге, иронията е защитен механизъм, начин за постигане на безпристрастност, без който нямаш надежда да спипаш лошите.