Дан Малакин: Разкаянието

Имейл

Рейчъл работеше в болницата „Сейнт Панкрас“, в отделение „Оукуд“ Отговаряше за осемнайсет легла с приятни пациенти, много от които помнеха времената отпреди съществуването на Националната здравна служба и оценяваха какви усилия полагат сестрите, за да ги обгрижват добре. Здравни грижи за възрастни не беше първият й избор; част от причината да стане медицинска сестра беше да даде нещо в замяна след дългото време, прекарано в болница като тийнейджър.

Когато получи квалификацията си, първо започна работа в „Нортсайд Сентър“ в Уд Грийн, лечебно заведение, посветено на душевното здраве на юноши. Но работното време, стресът -децата бяха отчаяни, съсипани, затормозени - и грижите за Лили, а също и за баба й, когато се разболя, й идваха в повече. Така че Рейчъл прие пост в болницата „Сейнт Панкрас“.

Животът в гериатричното отделение обаче не беше лесно упражнение. Тази сутрин беше по-зле от обикновено, защото бяха приели нови двама пациенти, в това число симпатичен възрастен господин, чиято цяла лява страна беше скована заради инсулт. Беше станало единайсет и половина, преди изобщо да е успяла да поеме дъх. Трябваше да звънне в отдел „Личен състав“, за да потвърди банковите си данни, преди да са излезли в обедна почивка.

Забърза към помещението за отдих. Първо най-важното - нова доза кафе! Чайникът още беше горещ, така че хвана чаша с надпис „Аз V НЗС“ от стойката за изцеждане, изсипа вътре голямо количество инстантно кафе, напълни я до половината с гореща вода и доля студена от чешмата. Приближи чашата към устните си и усети в стомаха си спазъм на глад. Предишната вечер беше успяла да хапне лъжица паста, но се отказа, когато храната се стовари като камък в стомаха й, а сутринта дори не понечи да закуси. По-добре да хапнеше нещо сега, защото до края на деня можеше да не й се отвори възможност за друга почивка. Зарови под мивката за пакетчетата си хранителен шейк с вкус на ванилия, противно сладка висококалорична суха смес, която някак си винаги успяваше да се накара да погълне без значение от нивото на стрес, и изсипа едно в кафето си. Калориите са си калории. Не го прави на такъв въпрос.

Първата й работа щеше да е да провери банковите си данни в имейла. Може би дори нямаше за какво да се тревожи. Изпи половината чаша, извади телефона си и отвори Джимейл, но установи, че е излязла от профила си. Защо все се случваше, когато бърза?

- Дай ми сили - промърмори и въведе паролата си. Само Бог знаеше кога щеше да е в състояние да си позволи свестен нов телефон, така че дотогава щеше да се наложи да се мъчи с този боклук, че и да е благодарна.

Входящата й пощенска кутия се отвори и тя задвижи курсора нагоре и надолу в издирване на имейла, но не успя да го открие. Дойде тази сутрин, точно преди да излезе, беше сигурна в това, а сега го нямаше. Трябва да го беше изтрила по погрешка. Провери папката с изхвърлени файлове. Празна.

Замръзна втренчена в екрана и се почувства, сякаш се бе случило беззвучно земетресение. Все едно светът внезапно се беше наклонил.

Имейлите не изчезваха просто така.

Не е възможно...

Вратата към помещението за отдих издаде бипкащ звук и Спенс се появи вътре, облечен в светлосиня туника, а от червените слушалки на ушите му звучеше приглушен бас. Когато видя Рейчъл, спря поглед върху нея и дръпна слушалките от ушите си.

- Край - отсече. - Купувам я онази яхта.

Това беше редовната им шега, изфабрикувана след прекалено много пунш с ром на коледното парти предишната година. Ако им дойдеше до гуша от живота, щяха да купят яхта и да обикалят света, независимо от факта, че никой от двама им не притежаваше уменията на мореплавател, та да се справи дори във вана с вода.

Рейчъл изгълта остатъка от кафето си и устата й се напълни с утайка с вкус на ванилия.

- Толкова зле ли изглеждам?

- Карибите, Куба, няколко дни в Маями, та да се довършим.

- Аз вече съм довършена - отбеляза тя и му се усмихна.

Спенс тикна слушалките в чантата си за през рамо „Адидас“.

- Конрад ли?

- Всичко е наред. Той... Нищо. Прибра се малко късно и ме събуди.

- А аз съм кралицата на Кингс Крос.

Рейчъл натисна бутона на чайника.

- Топла напитка, Ваше величество?

- Няма да се откажеш от соарето тази вечер, нали? - Той закачи чантата си на една от куките до вратата.

- Баща ми ще гледа Лили. Тази вечер ще будувам до късно.

- Ще го удариш на групов секс ли?

- Да бе! Ха-ха.

Макар че Спенс беше в отделението от една година - беше дошъл като заместник на Роуина, която замина да живее в Австралия, - тя го чувстваше като стар приятел. Просто се разбираха един друг. Рейчъл не се сприятеляваше лесно с мъже; дори за Марк, на когото вярваше безкрайно, все се беше тревожила, че тайно очаква повече, че ще се настрои срещу нея, ако не го получи. Със Спенс такъв проблем никога нямаше да възникне. Беше нисък, с деликатна мускулатура и изрусена до бяло коса, оформена с гел в текстурирани шипове -класически идеал за гейовете, - и дори не беше от значение, че далеч не е нейният тип. Нямаше да тръгне да флиртува с нея, ако се напиеха, нито да й се натиска в таксито до дома. Без натрапчивото дразнене на сексуалното напрежение взаимните им чувства бяха напълно неподправени.