Ричард Уебър - Индиго

Майор Броди Девлин обаче знаеше, че тази мисия е съвсем различна. Щяха да направят удар с отмъкване. Иначе казано — да извършат незаконно отвличане на гражданин на чужда страна, при това на чужда територия. Страната бе Сирия, а жертвата беше известна като Ал Даджал, безскрупулен бивш агент на КГБ, превърнал се в мускулна сила на сирийското правителство. Според съвместното заключение на президента на Съединените щати и министър-председателя на Обединеното кралство Ал Даджал бе определен като кръвожаден военнопрестъпник. Слуховете за геноцид в Сирия бяха потвърдени от местни източници. Имаше дори фотографии на трупове, нахвърляни в масови гробове като наръчи дърва, със завързани ръце; за жените и децата имаше далеч по-„хуманен“ край — куршум в тила.

Майор Девлин пътуваше в първия хеликоптер. Екипите бяха съставени от американци и англичани. Кодовото название на цялата група бе Черна спецчаст. Британците бяха пратили ветерани, които в момента не се намираха на активна служба; предимно от Специалните части на ВВС и бойци от антитерористичните части на Кралските военновъздушни сили, както и екип от морските спецчасти — еквивалент на американските „тюлени“. Девлин, който предпочиташе приятелите и колегите му да го наричат Броди, командваше агентите от новия отдел на Министерството на отбраната.

В миналото основните човешки ресурси за явни и секретни паравоенни операции се осигуряваха от частите „Делта“. Но напоследък покрай прекалено голямата публичност и ролята им в узурпирането на Държавния департамент от частната фирма „Блекуотър“ се появи нужда от създаването на нова спецчаст — „Омега“. Името бе идеално подбрано. „Омега“ е последната буква от гръцката азбука и съответно групата символизираше последното средство.

„Омега“ се състоеше от бивши служители в спецчасти и неколцина „мозъци“, както ги наричаха обикновените бойци — млади учени от различни области, работещи под крилото на армейския Отдел за развитие на бойните системи или на други федерални агенции.

— Една минута до границата, майоре — разнесе се в слушалките гласът на пилота.

Хеликоптерите летяха ниско, за да не попаднат в обхвата на радара. Макар Девлин да знаеше, че в иракското въздушно пространство може да се проникне със същата лекота, с която конска муха минава през раздрана мрежа на прозорец, макар да си даваше сметка, че израелците и руснаците бяха унищожили по-голямата част от иракската противовъздушна отбрана, стомахът му се сви, когато преминаха границата. Реши, че щом той е изнервен, същото важи и за хората му.

— „Алфа“ и „Бета“, проверка на оръжията и системите — излая той в микрофона си.

Когато командирите на отделенията потвърдиха командата, Девлин тръгна из хеликоптера, като разменяше по някоя дума с бойците и преглеждаше екипировката им. Заместникът му лейтенант Бракстън застана до него.

— Като в доброто старо време, нали, Броди?

Девлин се усмихна и кимна.

— Какво ни казва разузнаването?

Бракстън кимна към свързочника Скаут Томпсън, чиито пръсти летяха по клавиатурата на полевия лаптоп.

— С любезното съдействие на Ленгли си имаме око в небето, „Глобъл Хоук“. Съобщават, че целта отново се движи и се насочва към североизточния сектор, както и беше предвидено — каза Скаут и побутна рамките на очилата си, за да ги върне на мястото им.

Скаут — в края на двайсетте, с рошава русолява коса, добродушна момчешка физиономия и малко рижав мъх над горната устна — беше техническият магьосник и компютърния цар на екипа.

— Според сателитните снимки е гола мишена. Явно задникът обича да се перчи като някакъв шантав… в стар черен мерцедес със свален гюрук и украсен със знаменца.

— Нацист? — прекъсна го Девлин. — Чух, че ходел с камшик и бял шал. Въобразява си, че е Пустинната лисица, Ромел 13 13 Ервин Йохан Ойген Ромел (1891–1944) — немски фелдмаршал от Втората световна война; води военни операции в Северна Африка. Командваната от него армия е разбита при Ел Аламейн от британския фелдмаршал Бърнард Монтгомъри (Монти) в битка, която трае от 23 октомври до 4 ноември 1942 г. — Б.р. .

Червендалестият шотландец сержант Конърс го чу и моментално се намеси.

— Какво пък… ще му наритаме задника обратно в Берлин, както е сторил с Ромел старият Монти.

Девлин се поусмихна, след което го изгледа строго.

— Да, сър. Гледам си работата, сър — отвърна Конърс и отново се зае да подготвя оръжието си.