Ричард Уебър - Индиго

— Къде ще… — Хвана се насред изречението и погледна Юнг с нов блясък в очите. — Не мисля, че сме чак толкова различни, приятелю. Но какъв е въпросът ви към мен?

— Искам вашето честно и вещо мнение за това какво мотивира Адолф Хитлер и бих желал да чуя анализа ви на най-голямата му слабост.

Барон Фон Щрайхер се дръпна назад и скочи на крака. Прокара пръсти през дългата си рядка коса и закрачи напред-назад в купето. Юнг го остави да събере мислите си.

Най-сетне аристократът седна мрачен на мястото си. Клъцна края на една пура и я запали. Дръпна дълго и издиша в лицето на Юнг.

— И аз ще ви дам честен отговор. Странно, че се наложи да питате тъкмо сега. Току-що завърших книгата си Германия преди идването на Хитлер , в която изразявам някои от истинските си мисли. Да, Хитлер е просто една амбициозна пионка, човешко динамо за енергия. Но неовладяната и насочваната в погрешна посока енергия е опасно нещо. Дитрих Екхарт и аз посяхме семето и то порасна. Изродено от себеугаждане и егомания… Мисля, че бихте го нарекли точно по този начин. Питате ме каква е най-голямата му слабост? Проклетото му его, упоритата гордост! Заобиколил се е с палячовци, лакеи и подлизурковци, които само подхранват безумието му. Остави се да бъде обсебен от властта. Сляп е за всичко, намекващо за предпазливост или лош късмет. Чертае пътя на Третия райх според звездите. Астрологът му Ерик Ян Ханусен го е убедил, че може да му осигури добра съдба за вечни времена. Заедно съставят „Пакта на тримата“, който се състои от фюрера, Ханусен и магически амулет, корен на мандрагора във формата на човек. Когато Ханусен го извадил в полунощ по време на пълнолуние в двора на една кланица, надал пронизителен писък. Фюрерът, който носи подписания договор на медальон на врата си, прибрал корена на сигурно място.

— Значи суеверната му природа може да бъде най-големият виновник за провала му?

— Като едното нищо. Но се боя, че може би и вие сте предразположен към същото страдание, докторе. — Баронът бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади Люгер 08 парабелум.

Юнг го погледна, без да трепне. Но колкото повече се взираше в оръжието, толкова по-странно започваше да се чувства. Изведнъж главата му се замая, в периферното му зрение затанцуваха тъмни мушици.

— Не е отрова, уверявам ви — обясни Щрайхер. — Просто силно успокоително. Не използвам женски похвати. Ако можех да предотвратя цапаницата, щях да опра дулото на този пистолет в слепоочието ви и да издухам жалкия ви арогантен мозък. Но ще започнат да задават твърде много въпроси. Така че не става. Много глупаво от ваша страна да си играете на шпионин, старче. Нещо повече — мисля, че сте лъжливо псе. Знаете как може да се ускори процесът, как да се отприщи максималният потенциал на „Врил“. Дайте ми магическия си дневник. Веднага!

Юнг се помъчи да се съпротивлява, но силните, подобни на наденички пръсти на барона измъкнаха бележника от ръцете му. После настана мрак.

Когато дойде на себе си, Юнг бе сам. С пулсиращо главоболие и омекнали крака се затътри обратно към купето си. И тогава внезапно си спомни „турчина“. Погледът му се спря върху куфара на пода. Не беше негов. Коленичи и го отвори. Беше пълен с мръсни дрехи. Явно това бе пътната чанта на Керим бей. Изсипа съдържанието на пода и прокара пръсти по подплатата. Намери фалшивото дъно и го отпра. Вътре имаше голяма папка, пълна с пожълтели страници с оръфани краища, сякаш откъснати от някаква стара книга. Когато Юнг отвори двойното дъно по-широко, на пода падна бележка.

Докторе, извинявам се за лъжите. Трябваше да отвлечете вниманието на барон Щрайхер, докато успея да се измъкна със сестра си.

Простете ми, аз също съм член на древна секта, заклела се да се бори срещу силите на злото. Дарявам ви рядко съкровище — липсващите страници от ръкописа Войнич, които бяха открити в султанския дворец Топкапъ в Истанбул. В тях се съдържа ключът за разшифроване на ръкописа. Това ще ви посочи мястото на легендар…

На вратата рязко се почука.

— Паспортна проверка, моля — обади се митническият служител.

Юнг бързо пъхна бележката в джоба си и прибра страниците в чантата за документи.

Истанбул

Отражението на пълната луна се къдреше по тъмната повърхност на Босфора и се взираше към барон Фон Щрайхер като зовящ воден гроб. Ръката му посегна към рамото, опитвайки се да измъкне забитата до дръжката кама. В нощта проехтя изстрел и капачката на коляното му се пръсна. Баронът погледна към жестоките очи на мъжа с феса, който държеше димящ автоматичен пистолет. В другата му ръка беше дневникът на доктор Юнг. Керим бей се усмихна сухо.