Ричард Уебър - Индиго

— Това беше само за да привлека вниманието ти — дрезгаво прошепна той.

Очите на Щрайхер проблеснаха яростно.

— Проклет Untermenchen 11 11 Untermenchen! (нем.) — непълноценна раса. — Б.р. ! Дай ми бележника. Ако искаш пари, кажи си цената.

Керим бей приближи, без да откъсва очи от ранения звяр.

— Не ми трябват мръсните ти пари. Искам само да те върна в ада, откъдето си се пръкнал.

Очите на барона се изпълниха с ужас. Във въздуха се носеше остра воня на пот и урина.

— Това е за сестра ми!

Маузерът излая два пъти и напълни Щрайхер с горещо олово.

С увиснала челюст той впери ужасен и невярващ поглед в окървавената си риза. Ръцете му посегнаха към стомаха, докато падаше назад в студените води.

Тел Брак нагар, Сирия; в наши дни

Сирийската пустиня е вулканична пустош, напомняща ада; сякаш е гладно гробище на някакъв древен враг, очакващо да бъде нахранено.

Зората изпълзя над назъбения хоризонт. Изпълнен с лошо предчувствие, Юсеф стоеше самичък и се тресеше от страх.

Самият Шайтан, Ал Даджал, бе идвал тук. Скоро той и войниците му щяха да напоят пясъка с кръвта на невинните и да превърнат това място в Градината на земните удоволствия на Дявола.

Нощният вятър, който се бе носил преди зазоряване тихо като стъпките на пустинен вълк, вече беше утихнал. Ревът на приближаващ камион го сепна. Фаровете ставаха все по-големи с приближаването на машината. На Юсеф му се искаше да предупреди идващите да се върнат. Искаше му се да размаха ръце, да заподскача и да закрещи с пълно гърло. Но с опряно в гърба дуло на Аркон-47 не му оставаше друго, освен да помаха с фенерчето си, давайки знак, че всичко е чисто.

Вратата от страната на пътника се отвори. Емблемата на Британското археологическо дружество едва се виждаше под дебелия слой прах. Пътникът беше увил през лицето си шал, за да се предпази от вятъра. Високата фигура скочи на земята и отиде до каросерията.

— As salaam eleeikom, Doktari 12 12 As salaam eleeikom, Doktari — поздрав на арабски език: Мирът да е с теб, докторе. — Б.р. — несигурно извика Юсеф.

Докторът не отговори. Светлината на утрото започваше да оцветява пустинята и скалите наоколо в топли тонове. Когато Юсеф стигна до каросерията, до него долетя груб глас, който псуваше на арабски и нареждаше на работниците да внимават.

— Не, не, не. Спри, спри веднага. Остави го долу. Онова първо. Точно така.

Един от работниците изсумтя нещо, изправи се и загледа кръвнишки.

— Кучи сине, не смей да ми правиш стойки, Рафик — сряза го доктор Кели. — Точно така… вдигайте заедно. Аллах да е с вас.

Докторът стоеше с един крак на бронята и пришпорваше разтоварващите камиона мъже като полудял камилар. Покрита с пясък от прашните си високи обувки до широките панталони и памучно яке в цвят каки, тя приличаше на човек, тръгнал да търси мините на цар Соломон. След като по-голямата част от багажа бе разтоварена, д-р Блеър Морган Кели свали шала си. Войникът с автомата рязко пое дъх, когато Кели се наведе да разтърси дългата си гъста червена грива, а после се изправи и върза шала около шията си. Сви рамене и кимна към сащисания войник.

— Какво му е на генерала? — попита тя Юсеф.

За жена тембърът й бе нисък и дрезгав, съблазнителен и привличащ, сякаш филтриран през кехлибарено уиски и фин цигарен дим.

Мъжът смънка нещо на арабски, препъна се назад и започна да жестикулира като луд към нея. Юсеф се усмихна едва-едва.

— Казва, че сте вавилонската блудница. Мъчи се да прогони лошото ви око.

— Уф, да му се не види — рече тя и завъртя изумрудените си очи.

Усмивката на Юсеф бързо изчезна. Обля се в студена пот. Преглътна с мъка. Огледа се крадешком, усещайки надвисналата опасност. Опитваше се да скрие страха си, но ясно личеше, че д-р Кели го чете като разтворена книга.

— Какво има, Юсеф? — объркано попита тя.

В отговор се разнесе резкият трясък на автоматите.

На границата между Сирия и Ирак

В 4:00 два хеликоптера „Чинук“ излетяха от секретната пустинна база западно от Мосул и се насочиха към границата. На теория подобна мисия бе извършена от спецслужбите в началото на „Пустинна буря“.

Саддам Хюсеин бе насочил далекобойни ракети „Скъд“ към Саудитска Арабия и Израел. Макар да бяха сравнително неефективни, ракетите всяваха ужас и паника. Разузнаването предполагаше, че бойните им глави съдържат невропаралитичен газ, може би зарин, или биологично оръжие, вероятно антракс. Въпреки множеството бомбардировки мобилните ракетни установки не бяха ликвидирани. Иракчаните ги криеха под мостове и в хамбари и често оставяха на открито макети. Беше взето решение да се неутрализира иракския команден център на четиридесет мили южно от Багдад. Както по време на „Пустинна буря“, хеликоптерите превозваха два екипа. Първият трябваше да ликвидира целта, а вторият — да осигури защитния периметър.