Роберт Харрис - Сянката

— Хей, приятел! — подвикна той от вратата. — Какво се размотаваш навън? Още ли не са те потърсили? Влизай да пийнеш нещо.

Докато влизах, той леко докосна рамото ми и ме поведе към стаята, където бях пил кафе тази сутрин. Вече беше заменил сакото и вратовръзката с дебел сив пуловер.

— Извинявай, че на летището не успях да те поздравя както трябва. Какво ще пиеш?

— А вие? — отвърнах аз и мислено се помолих: Господи, дано да е нещо алкохолно.

— Студен чай.

— Чудесно, за мен също.

— Сигурен ли си? Бих предпочел нещо по-силно, но Рут ще ме убие. — Ланг подвикна на една от секретарките: — Люси, душичке, ако обичаш, помоли Деп да ни донесе чай. — Той се тръшна на дивана и разпери ръце върху облегалката. — Значи ще трябва за месец да влезеш в моята кожа? Господ да ти е на помощ.

Той бързо кръстоса крака, опирайки десния глезен върху лявото коляно. Потропа с пръсти, размърда крак, огледа го и пак насочи към мен безметежен поглед.

— Надявам се да мине съвсем безболезнено и за двама ни — казах аз и замълчах, неуверен как да се обръщам към него.

— Адам — каза той. — Наричай ме Адам.

Установил съм от опит, че при общуването със знаменитост лице в лице винаги идва момент, когато се чувстваш като насън. Точно това изпитвах сега — като в онези мистични истории с излизане от собственото тяло. Сякаш се виждах някъде отвън как разговарям привидно небрежно с един световен лидер в дома на медиен милиардер. Той наистина полагаше изключителни усилия да бъде любезен. Нуждаеше се от мен. Ама че смехория, мина ми през ума.

— Благодаря — казах аз. — Трябва да си призная, че никога не бях срещал бивш премиер.

Той се усмихна.

— Е, и аз не бях срещал писател в сянка, тъй че сме квит. Сид Крол казва, че си най-подходящ за работата. Рут е съгласна. Добре, как точно ще действаме?

— Аз ще те интервюирам. Ще превръщам твоите отговори в литература. При необходимост може би ще се наложи да добавям свързващи текстове, опитвайки се да имитирам гласа ти. Между другото подчертавам, че каквото и да напиша, ще имаш възможност да го коригираш. Не искам да си мислиш, че вмъквам в устата ти думи, които не би желал да използваш.

— И колко време ще отнеме?

— За голяма книга обикновено ми трябват от петдесет до шейсет часа разговори. Това ми дава около четиристотин хиляди думи, които впоследствие свеждам до сто хиляди.

— Но нали вече имаме ръкопис.

— Да — потвърдих аз, — но, честно казано, той не става за печат. Това са само работни записки, а не книга. Нямат собствен глас.

Ланг направи гримаса. Явно не виждаше какъв е проблемът.

— След като изяснихме това — бързо добавих аз, — ръкописът все пак може да свърши някаква работа. Можем да измъкнем от него цитати и факти, а всъщност не възразявам и срещу самата структура — шестнайсетте глави, — макар че бих искал да започва по друг начин, да издирим нещо по-интимно.

Прислужницата виетнамка ни донесе чая. Беше облечена изцяло в черно — черни копринени панталони и черна блуза без яка. Исках да се представя, но тя изобщо не ме погледна, докато ми подаваше чашата.

— Чу ли за Майк? — попита Ланг.

— Да — казах аз. — Съжалявам.

Ланг се озърна към притъмнелия прозорец.

— Трябва да вмъкнем в книгата нещо хубаво за него. Майка му ще се радва.

— Лесна работа.

— Той беше с мен отдавна. Още преди да стана министър-председател. Издигна се по партийна линия. Наследих го от моя предшественик. Мислиш си, че познаваш някого много добре, а после…

Той сви рамене и се загледа в нощта.

Не знаех какво да кажа, затова си мълчах. Самата същност на занаята ми налага понякога да бъда нещо като проповедник и с годините се научих да постъпвам като психоаналитик — да седя мълчаливо, без да пришпорвам клиента. Питах се какво ли вижда навън. След около половин минута той сякаш си припомни, че още съм в стаята.

— Разбрано. Колко време ще искаш от мен?

— Общо? — Отпих глътка чай и положих усилие да не се намръщя на сладкия вкус. — Ако здравата се напънем, би трябвало да отметнем основната работа за около седмица.

Ланг се навъси тревожно.

— Седмица?

Устоях на изкушението да изтъкна, че десет милиона за една седмица труд определено не е като да получаваш минимална работна заплата.

— Може би ще се наложи пак да идвам при теб за попълване на пропуските, но ако ми отпуснеш време до петък, ще разполагам с достатъчно материал, за да пренапиша почти цялата чернова. Важното е да почнем утре и да отхвърлим набързо ранните години.