Дуглас Престон - Хищник

Когато привърши, Хит върна папката на Масаго.

— Четиримата от моите хора, които ще пуснем долу, няма да имат нужда от радиомълчание. Ограждаме целта и затягаме примката. Планът е съвсем прост. Обичам простите неща.

— Някакви последни въпроси? — погледна го Масаго.

Хит поклати глава.

— Сержант Хит — произнесе Масаго бавно, — наближава моментът, когато ще ви накарам да убиете няколко невъоръжени американски граждани. Тези индивиди са твърде опасни, за да ги поверим на съда. Някакви проблеми с това?

Хит бавно обърна ясните си очи към Масаго.

— Аз съм войник, сър. Изпълнявам заповеди.

Масаго се облегна назад в седалката и скръсти ръце. Генерал Милър излезе прав: Хит беше добър.

Чопърът се разтърси и Хит, след като провери GPS-а си, посочи един от мъжете:

— Халбър, десетминутна готовност до десантен пункт Танго.

Двадесетгодишният мъж с бръсната глава кимна и се зае с последна проверка на оръжието си. Продължиха да летят, следвайки извивките на дълъг, дълбок каньон, който водеше към долината, накъдето се бяха насочили преследваните от тях обекти; сянката на хеликоптера се спускаше и вдигаше точно над тях. Беше отвратителен, издълбан и разяден релеф, отворена язва върху лицето на земята, и Масаго очакваше с нетърпение да се върне отново към задушната зеленина на Мериленд.

— Петминутна готовност — каза Хит.

Пейв Хоукът започна да се спуска, като приближи откъм стръмнината и прелетя под горния й ръб, намалявайки до кръжене там, където един страничен каньон се вливаше в пустинята. Халбър се изправи и застана устойчиво в мрежата. Въжето, намотано стегнато пред отворената врата, бе изритано навън. Халбър го хвана и се спусна по него, изгубвайки се от поглед.

Миг по-късно изтеглиха въжето горе и хеликоптерът се вдигна.

— Съливан — посочи Хит друг мъж, — десантен пункт Фокстрот, осем минути.

Машината отново ускори над червената пустиня. На север се виждаше неестественият черен контур на застинала в древността лава; далече отдясно се издигаха няколко покрити с гори възвишения, за да преминат в редица покрита със сняг върхове. Беше проучил района изключително добре.

— Съливан, една минута готовност.

Съливан приключи с проверката на оръжието си, стана, улови мрежата, докато хеликоптерът намаляваше до кръжене, изрита въжето навън и изчезна.

Пет минути по-късно бяха спуснали долу всичките си четирима души, след което се насочиха към зоната за кацане в долината, към главата на голямата пукнатина, означена върху картата като „Каньон на тиранозаврите“.

Форд стигна пръв до ръба и погледна надолу към долината. Беше шокиран, когато осъзна, че се бяха въртели в кръг и се намираха в отсрещния край на Дяволското гробище. Порази го, че теренът се бе оказал толкова сложен, че дори опитът му да се ориентира и познаването на пустинята не бяха предотвратили объркването. Той разгъна картата и установи, че са навлезли в района от северозапад.

Огледа се, очаквайки всеки момент да съзре черна точка на хоризонта, но не видя нищо такова. Онова, което бе имал винаги, бе информация , сега действаше на сляпо. Знаеше единствено, че собственото му правителство се опитва да го убие.

Форд спря и изчака Том и Сали. Двамата бяха изненадващо издръжливи, като се има предвид, че бяха ранени, изтощени и силно дехидратирани. Когато Предътъра удари стената, това бе достатъчно да ги спре, където и да се намираха. Можеше да се прояви под формата на топлинно изтощение, хипертермия, при което организмът губи контрол върху способността си да запазва телесната си температура. Форд бе виждал това веднъж в джунглите на Камбоджа; неговият човек бе престанал изведнъж да се поти; температурата му се бе покачила до четиридесет градуса, получи силни гърчове и след пет минути беше мъртъв.

Той примига на ярката светлина. Планините се намираха на двеста и четиридесет километра от едната страна, реката — на сто и деветдесет от другата. Имаха по-малко от четвърт литър вода, а жегата бе непоносима. Дори без преследвачи се намираха в сериозна беда.

Форд гледаше стръмната скала с нарастващо чувство на тревога.

— Тук може би има път за надолу — каза Том, застанал на ръба.

Форд замълча, вперил очи към ужасяващата отвесна пукнатина. Слаб пулсиращ звук погъделичка слуха му. Той огледа хоризонта и видя петънцата на може би три-четири километра оттук. Дори нямаше нужда да вдига бинокъла си: знаеше какво е.