Никки Френч - Натрапчиви мисли за петък

— А докато е сътрудничила на полицията, с кого е работила? — попита Хусейн.

— Вижте, тя е хитра и интелигентна. Работеше с един от нашите главни криминални инспектори — Малкълм Карлсън. Той се поддаде на влиянието й и тя се възползва от това.

— Поддал се е на влиянието й? Имало ли е нещо между тях?

— Крофорд направи гримаса.

— Не казвам, че е имало, и не казвам, че не е имало. Не знам нищо и не искам да спекулирам. Мога единствено да кажа, че Мал Карлсън изгуби способността си реално да преценява нещата. Но вие сигурно ще поискате лично да се срещнете с него. Длъжен съм да ви предупредя, че не бива да му се доверявате напълно, когато разговорът е свързан с Фрида Клайн.

— Хусейн хвърли поглед към папката. — Възможно е Фрида Клайн да няма нищо общо със случая. Крофорд заобиколи бюрото и помогна на Хусейн да се изправи.

— Възможно е и да попаднеш на място, пълно с акули, и те да не те изядат — подхвърли той. — Но е по-сигурно да си в клетка.

Хусейн се усмихна на остроумната метафора и каза:

— Тя е просто свидетел.

— Предупредените винаги имат тактическо предимство — заключи Крофорд. — А ако тя ви създаде някакви грижи, помнете, че аз стоя плътно до вас.

— Какво имаме? — Хусейн погледна към екипа от мъже и жени в стаята за съвещания.

Какво имаме? Тя винаги използваше тази фраза в началото на поредното разследване, когато очертаваха параметрите му и преди да се заемат с детайлите, които впоследствие щяха да изградят цялостната картина на престъплението.

— Може ли аз да започна? — каза Брайънт. — Жертвата е Александър Холанд. Той е… — Брайънт погледна в разпечатката пред себе си — … професор по когнитивна наука [4] Когнитивната наука е интердисциплинарно научно изследване на съзнанието и функциите на мозъка, както и на поведението на индивида. Основава се на съвместната работа на учени от областта на лингвистиката, психологията, философията, невронауката и антропологията. — Бел. прев. в университета „Кинг Джордж“ в Лондон.

— Какво ще рече това? — попита Крис Форчън. Той беше нов в екипа; Хусейн забеляза, че енергично дъвче дъвка и едното му коляно подскача нервно. Вероятно се опитваше да откаже цигарите.

— Ще рече, че е по-умен от нас. По-точно, бил е по-умен. Лятната ваканция в университета е започнала на шести юни, което обяснява защо никой не е забелязал отсъствието му. Въпреки че системата е отчела, че една жена… — Брайънт погледна в бележника си, — … някоя си д-р Елисън е позвънила в полицията, за да съобщи, че е изчезнал. Не е ясно защо е била разтревожена. От началото на ваканцията са били изминали само няколко дни, но тя е била озадачена, че той не я е потърсил.

— Д-р Елисън?

— Да. Продължавай.

— Сравнително отскоро е бил назначен на тази работа. Мястото е било открито специално за него. Преди осемнайсет месеца се е завърнал от Съединените щати, където е работил в продължение на две години.

— Защо? — попита Хусейн.

— Моля?

— Защо се е върнал?

— Не знам.

— Продължавай.

— Бил е на четиридесет и две години. По-рано е бил женен за някоя си Мария Локхарт, но са се развели преди осем години.

— Къде е тя сега?

— Живее в Нова Зеландия с новия си съпруг. Но не е посещавала Лондон наскоро, за да убие бившия си съпруг. Той няма деца. И двамата му родители са починали. Има една сестра. Срещнахме се с нея.

Хусейн си спомни шокираната жена в синя рокля, която кършеше ръце и поклащаше невярващо глава.

— Поддържал ли е интимна връзка с някого?

— Не ни е известно.

— Софи — Хусейн кимна към младата жена, която седеше с изправен гръб и изглеждаше притеснена. — Разкажи ни какво беше открито в апартамента му.

Докато Софи говореше, Хусейн слушаше внимателно. Александър Холанд отдавна не беше обитавал жилището си, но атмосферата в него се беше запазила. Очевидно е обичал да готви — кухненските съдове бяха скъпи и си личеше, че са били употребявани. В шкафовете грижливо бяха подредени всякакви подправки, както и готварски книги. Явно е обичал да си пийва. В контейнера за стъклени отпадъци под стълбището бяха изхвърлени множество празни бутилки от вино, а в кухнята имаше солиден запас от същите, но неотваряни, както и няколко бутилки уиски. Обичал е спорта, съдейки по ракетите за тенис и скуош, анцузите за джогинг и няколкото чифта маратонки. Бил е конте: на закачалките в гардероба висяха скъпи ризи и сака. Обичал е изкуството — по стените имаше картини, а в спалнята му бяха окачени две графики. Бил е сексуално активен: в нощното му шкафче имаше презервативи.