Никки Френч: В здрача на вторник

Сега изчака Фрида да продължи, не искаше да бъде настоятелна.

— Двамата отидохме до Спитълфийлдс Маркет и той изведнъж ми каза, че под краката ни има огромна яма, в която са били погребани телата на стотици хора, покосени от Черната смърт 2 2 Чумна епидемия, върлувала в Лондон от 1665-а до 1666-а г. и отнела живота на 100 000 души. — Бел.прев. . Правили са изследвания на зъбите на някои от намерените под пазарището скелети.

— Защо не те е завел в зоологическата градина? — попита Саша.

Фрида поклати глава.

— Не обичам подобни места. Е, има много други, които човек би могъл да посети. Но и днес все още съществуват едновремешни кътчета, забравени от всички, необичайни местенца тук и там, както и средновековни улици с чудати имена: „Треднийдъл стрийт“, „Уордроуб Терас“, „Каукрос стрийт“, „Мемърийс & Гостс“.

— Звучи ми като психотерапия.

Фрида й се усмихна.

— Нали? А, наблизо има нещо, което искам да ти покажа.

Те се върнаха обратно на „Канън стрийт“ и се спряха срещу гарата, край желязната клетка, монтирана в стената.

— Какво е това вътре?

— Лондонският камък.

Саша го погледна със съмнение: безличен къс варовик, грозен и шуплест — напомняше й на онези ръбести камъни на плажа, върху които стъпваш, за да изчистиш пясъка от краката си, преди да си нахлузиш обувките.

— За какво служи?

— Той ни закриля.

Саша се усмихна учудено.

— В какъв смисъл?

Фрида посочи издялания до него надпис:

„Докато Камъкът на Брут остане непокътнат, Лондон ще живее и процъфтява“.

— Смята се, че той е сърцето на града, мястото, откъдето римляните са измервали разстоянието до всички точки на провинция Британия. Някои вярват, че притежава мистична сила. Никой не знае със сигурност истинския му произход — дали е бил използван от друидите 3 3 Най-висшата каста жреци на келтските племена, населявали Британските острови преди завладяването им от римляните. — Бел.прев. или от римляните. Може би е древен олтар или камък за жертвоприношения, или пък окултен център.

— Ти вярваш ли на тези легенди?

— Харесва ми, че е вграден в стената на магазин и повечето хора минават край него, без да го забележат — ако бъде премахнат, никога няма да бъде намерен, защото изглежда като най-обикновен камък. Но означава точно това, което ние искаме да означава 4 4 Означава точно това, което ние искаме да означава — реплика на Хъмпти Дъмпти. — Бел.ред. .

Те помълчаха известно време, а после Саша сложи облечената си в ръкавица ръка на рамото на Фрида.

— Кажи ми, ако някога имаш грижи и тревоги, би ли го споделила с друг човек?

— Не знам.

— Би ли го споделила с мен?

— Може би.

— Е, просто искам да знаеш, че винаги можеш да ми се довериш. Това е всичко. — Тя се почувства неловко от емоцията в гласа си. — Държах да ти го кажа.

— Благодаря ти — гласът на Фрида не изразяваше нищо.

Саша махна ръката си и те се отдалечиха от камъка. Въздухът бе станал още по-мразовит, а небето — още по-безцветно, като че ли всеки миг щеше да завали сняг.

— След половин час имам пациент — каза Фрида.

— Само още нещо.

— Да?

— Става дума за утре. Сигурно се притесняваш. Надявам се всичко да мине добре. Ще ми се обадиш ли, когато приключите?

Фрида само сви рамене. Саша я проследи с поглед, докато се отдалечаваше — елегантна и красива. Скоро се изгуби в тълпата.

Детектив Ивет Лонг пристигна малко преди Карлсън.

Беше получила телефонното обаждане само преди петнайсет минути, но на улицата вече се беше събрала малка тълпа: деца, които би трябвало да са на училище, млади майки с бебета в колички, мъже, които не бързаха заникъде. Студът хапеше, но много от тях не носеха нито палта, нито ръкавици. Изглеждаха възбудени, в очите им се четеше любопитство. Две полицейски коли бяха паркирани пред №3, беше опъната и лента. Точно зад нея слаб кокалест мъж с рижа конска опашка крачеше нетърпеливо напред-назад, следван от куче с широк гръден кош. От време на време то сядаше и се прозяваше, а от устата му капеха лиги. Зад лентата имаше още един мъж, ужасно дебел, под чиято тениска се очертаваха внушителни гънки от тлъстини. Той стоеше неподвижен и попиваше потта от челото си, все едно беше разгарът на лятото, а не мразовитият февруари. Ивет паркира колата и докато отваряше вратата, от къщата излезе детектив Крис Мънстър, притиснал кърпичка към устата си.

— Къде е жената, която го е открила?

Мънстър свали носната кърпа и я прибра в джоба си. С видимо усилие овладя позивите за повръщане.