Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Здрасти, Франк — Магда погали ръката му, понеже всички мъжки погледи в непосредствена близост вече щъкаха по червения ѝ топ, червените ѝ устни и белите ѝ зъби.

— Мисля, че имаме проблем — съобщи Магда, обгърна тила му с ръка и зашепна в ухото му.

— Окей — отвърна Франк. — Смени се със Сандра. Говори с Линда и виж дали не можем да домъкнем някой читав фотограф.

— Тогава доскоро, мили — сбогува се Магда, изпъна се на тънките си глезени и лекичко го целуна по бузата.

Сандра Ковач, 27, беше имигрантско чедо от Тенста. Баща ѝ бе сърбин с прекадено космат торс и бе зарязал майка ѝ, когато Сандра беше на две годинки, създавайки проблеми на щерка си седемнайсет години по-късно, когато кандидатства в Полицейската академия в Солна.

— Предполагам, съзнавате, че Сандра Ковач е дъщеря на Янко Ковач — отбеляза докладващият полицай и се усмихна нервно на председателката на комисията по приема.

— Никога не съм вярвала в наследения грях — отвърна тя. — А впрочем с какво се занимаваше твоят баща? — изгледа тя полицая с любопитство.

— Беше селски свещеник.

— Подозирах го — отвърна му.

В деня, когато Сандра Ковач завърши полицейската академия, един спортен тип на около 40 години позвъни на вратата на студентската ѝ стаичка в Бергсхамра. Колега, помисли си Сандра. Бъдещ колега, помисли си, понеже тези подробности бяха съществени, и макар да бе само по халат и тъкмо започваше да се подготвя за вечерното парти с всички колеги от випуска, тя отвори вратата.

— Какво има? — попита Сандра Ковач, като за всеки случай постегна колана на халата си.

— Има, има — отвърна спортният тип, усмихна се приветливо и показа значката си. — Казвам се Викландер. Работя в Държавна сигурност. Всъщност съм комисар.

— Surprise, surprise — отвърна Сандра Ковач.

И следващата седмица тя самата започна работа там. Пет години по-късно последва шефа си в Кралския криминален отдел, тъй като висшият им началник бе станал още по-висш и пое отговорността за националната криминална полиция, спецчастите, хеликоптерите, международната дейност и всичко друго, което бе секретно и спадаше към държавната сигурност, както и останалото, което все още беше публично.

— Идваш с мен, Викландер — каза му Ларш Мартин Юхансон точно преди повишението му да бъде огласено (и дори не прояви признаци на неадекватност).

— Може ли да взема и Сандра? — попита Викландер.

— Щерката на Янко?

— Да.

— Идеално — отвърна Юхансон, който си бе далновиден по природа.

Магдалена Ернандес, 25, беше имигрантско чедо от Чили. Родителите ѝ се принудили да бягат презглава посред нощ, когато Пиночет завзе властта и насъска слугите на диктатурата да убият избрания от народа президент Салвадор Алиенде. Дълго пътешествие, започнало пеша през границата с Аржентина и приключило едва когато стигнали толкова на север, колкото изобщо е възможно за кореняци от Валпараисо, Чили.

Магда бе родена и израсла в Швеция. Като навърши 12, всички мъже, които срещаше, вече не я поглеждаха в очите — те веднага свеждаха поглед към гърдите ѝ. Всички мъже между 7 и 70, а брат ѝ, седем години по-голям, ежедневно си окървавяваше ръцете в битки за нейна защита по същата причина.

В деня, когато навърши 15, тя разговаря с него.

— Ще ги махна, Чико — каза му. — Обещавам.

— Запази ги — кимна сериозно Чико. — Едно трябва да разбереш, Магда — добави той. — Ти си дар Божи за нас, мъжете, и не е наша работа да променяме това, което Той ни е дал.

— Окей тогава — отвърна Магда.

Десет години по-късно срещна Франк Мотоеле, 30. Тръгваше си от смяната в шест сутринта и макар да имаше нужда от сън в своето си легло, го последва в дома му.

— Дали госпожица Магда не иска да си направим бебенце? — попита той, вдигнал към нея поглед от вглъбяването в себе си, и я качи на леглото си, за да може да гледа право в очите ѝ, без да се налага да превива врат.

— С удоволствие — отвърна Магда. — Само обещай да внимаваш.

— Обещавам — отговори Франк Мотоеле. — Никога няма да те изоставя — добави.

Понеже огънят ми гори най-силно тук, в Далечния север, си каза.

Франк Мотоеле бе кенийско дете от дом за сираци. Бе срещнал родителите си преди двайсет и пет години. Татко Гунар, дърводелец от Бурленге, получил назначение по проект за хотел, който „Сканска“ разработвала в Кения, взел със себе си съпругата Ула, останали две години. Прибра Франк от дома в седмицата преди да се върнат в Швеция.

— Но какво ще правим с цялата документация — учуди се Ула. — Не трябва ли най-напред да уредим нея?