Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Божке, колко вълнуващо — повтори тя и се усмихна със своите червени устни и бели зъби. — Никога досега не съм срещала истински разследващ убийства. Само съм ги гледала по телевизията.

Бекстрьом ѝ предостави обичайната извадка смесени героични подвизи от съдържателния си живот на легендарен полицай. Суперсаламът вече се бе размърдал, а започнеше ли веднъж, нямаше обуздаване.

ГеГура поднесе извиненията си веднага щом плати сметката. На неговата възраст човек се нуждаел от нощната си почивка. После Татяна и Бекстрьом се намърдаха в нощния клуб „Кафе Опера“ непосредствено до ресторанта и обърнаха по още няколко питиета за допълнително разпалване. Че за какво са ми, помисли си Бекстрьом, понеже суперсаламът определено бе живнал. Голям късмет, че не съм гол с бейзболна шапка на главата, мина му през ума и се наведе над бара. Щях да изглеждам като тъпо Р, помисли си той, напрегна мощния си гръден кош и глътна шкембето.

— Охо, господин комисар — възкликна Татяна и погали ризата му отпред на гърдите. — Това май не са обикновени плочки.

Татяна живееше в малък двустаен на Юнгфрюгатан 7 7 Ул. „Девица“ — Б.пр. в Йостермалм. Момичето явно има и чувство за хумор, помисли си Бекстрьом, който остана без панталон още в антрето, от другото се отърва по пътя към спалнята ѝ и стана като обикновено Т, щом най-сетне я тръшна на просторното легло. Там се запозна най-обстойно с положението по стандартната процедура на първи пристигнал на местопрестъплението патрул. Бекстрьом пъшка и ръмжа, а Татяна изпищя с цяло гърло. После той смени позицията и я повози нагоре-надолу поне километър, преди мигът отново да настъпи.

След това заспа, а когато най-сетне се събуди за живот, слънцето вече се издигаше високо на синьото небе над Юнгфрюгатан. Татяна го покани на закуска. Даде му телефонния си номер и го накара да обещае, че ще се видят отново, щом тя се прибере от ваканцията си в Гърция.

В петък следобед криминален комисар Ян Левин от Отдела по убийствата в Кралската криминална полиция се завърна от разследване в Йостерйотланд. Отиде право у партньорката си Ана Холт, а когато пъхна ключа в бравата, тя вече го чакаше. Протегна ръка към него:

— Хубаво е отново да си у дома, Ян.

Гадже и полицейски началник, помисли си Ян Левин, когато седна на дивана и разлисти целия куп книжа, които тя му връчи. Убийство, опит за убийство, нападение на инкасо автомобил, убийство на един от замесените извършители, после убийство на стар алкохолик и за капак още едно — на вестникарчето, дето го намерило. И какво общо има това с Ана и мен, си каза.

— Какво мислиш, Ян? — попита го Холт и се примъкна по-близо до него.

— Какво казва Тойвонен? — попита на свой ред Левин.

— Няма представа — изкикоти се Ана Холт.

— Така ще да е — Левин ѝ се усмихна. — И аз също.

— Не изглеждаш особено заинтригуван — отбеляза Холт, взе от него листовете и ги остави на масичката.

— Мислите ми са заети с друго — отвърна Левин.

— Заети са с друго?

— Прекарах близо половин час в дома на най-красивата жена на този свят — Левин погледна ръчния си часовник да провери, — получих целувка, прегръдка и тлъста камара листове, които тя ми натресе. Седим заедно на дивана. Аз чета. Тя ме гледа. Много ясно, че мислите ми са заети с друго — Левин кимна на Холт.

— И за какво си мислиш?

— Че ми се иска да разкопчая ризата ти — отвърна Ян Левин.

Към единайсет вечерта Фаршад и брат му Афсан напуснаха голямата къща в Солентуна, където живееха със своите родители, трите си сестри и по-малкия си брат Назир, 25. Същият обаче сега май липсваше. Вече цяла седмица от него нямаше и следа, а Тойвонен дори изказа предположения на какво би могло да се дължи това.

Отпрашиха с черния лексус на Фаршад — прекрасно, понеже колата вече бе оборудвана. По-рано същата вечер Фаршад прояви небрежност и я остави в паркинга при НК, докато той слезе с Талиб с асансьора в магазина за деликатеси на подземния етаж. Пет минути, колкото да напазарува нещо хубаво за милата си майчица, голяма работа.

Помощниците на Линда Мартинес се нуждаеха само от минута, за да монтират в колата му GPS предавател, та понастоящем можеха да проследят Алфа 1 — червена електронна стрелка с цифрата 1 — на спокойствие по екраните в проследяващия автомобил.

Караше Афсан, докато Фаршад през по-голямата част от времето говореше по телефона. Спряха пред ливански ресторант на Рейерингсгатан, за да вземат Хасан Талиб, който също бе проявил невнимание. Преди да се качи и намести на задната седалка, той отвори багажника на сребристосив мерцедес, паркиран на улицата, извади мобилен телефон и го прибра във вътрешния джоб на сакото си.