Том Смит - Дете 44

Кимово.

Лев се обърна към Василий и забеляза киселото му изражение.

— Тръгваме.

15 февруари

Пътищата извън Москва бяха заледени и макар да бяха сложили вериги на гумите, пътуваха с не повече от двайсет и пет километра в час. Вятърът подхващаше снежни вихрушки, толкова силни, сякаш беше заинтересуван Лев да не стигне до селото. Чистачките не смогваха да почистят поне малко от предното стъкло. Видимостта не превишаваше десет метра, но камионът упорито напредваше. Беше проява на отчаяние от страна на Лев да предприеме пътуване при тези условия.

Лев, приведен напред и разстлал картата в скута си, седеше до Василий и шофьора. И тримата бяха облечени така, сякаш се намираха навън — с палта, ръкавици и шапки. Стоманената кабина със стоманен покрив и стоманен под се отопляваше само от горещия въздух от бръмчащия двигател. Но кабината все пак донякъде ги предпазваше от лошото време. Деветимата тежковъоръжени агенти отзад пътуваха без всякакви удобства. Камионите ЗиС-151 имаха покриви от брезент, през цепнатините на който проникваха вятърът и дори снегът. Температурите можеха да паднат до минус трийсет градуса и каросерията на ЗиС-151 бе оборудвана с печка на дърва, завинтена за пода. Тези тумбести приспособления можеха да стоплят само хората в непосредствена близост до тях и мъжете бяха принудени да се загръщат плътно в шинелите си и да сменят местата си. Самият Лев бе седял много пъти отзад: на всеки десет минути двамата най-близо до печката неохотно ставаха и заемаха места в най-далечния и най-студен край на пейките, докато останалите се придвижваха към топлината.

За първи път в кариерата си Лев долавяше недоволство в екипа. Нито неудобствата, нито липсата на сън бяха причина за това. Хората му бяха свикнали с лошите условия. Не, имаше нещо друго. Може би фактът, че идването тук можеше да се избегне. Може би не вярваха в следата Кимово. Но и преди бе търсил подкрепа от хората си и винаги я беше получавал. Тази вечер усещаше враждебност и съпротива. Не беше свикнал с това, с изключение на Василий. Прогони мисълта. В момента популярността беше най-малката му грижа.

Ако хипотезата му се окажеше вярна, ако заподозреният беше в Кимово, той сигурно щеше да тръгне на разсъмване сам или с приятеля си. Лев се надяваше, въпреки всичко, че ще стигнат в селото навреме. Беше решил да не се обръща към местната милиция в Загорск, най-близкия голям град, защото според него те бяха аматьори, недисциплинирани и не добре обучени. При такава операция не можеше да се довери дори на местното отделение на МГБ. Бродски вече знаеше, че го търсят, и едва ли би се предал. Можеше да се съпротивлява до смърт, а трябваше да бъде заловен жив. Признанията му бяха от първостепенна важност. Още повече че бягството му бе злепоставило Лев и той бе твърдо решен да поправи стореното, да го арестува лично. Не беше просто въпрос на чест. И дори не заради това, че кариерата му зависи от успеха. Последиците биха били много по-големи. Провалът в такъв важен шпионски случай можеше да предизвика подозрения, че Лев умишлено е саботирал разследването. Неуспехът да залови заподозрения щеше да го компрометира допълнително и да постави предаността му под съмнение.

Проверявай тези, на които се доверяваш.

Никой не беше изключение от това правило, дори и онези, които го бяха наложили.

Ако Бродски не беше в Кимово, ако Лев грешеше, Василий пръв щеше да свидетелства, че началникът му е пренебрегнал обещаващата следа Киев. Усетили слабостта му, и други от управлението като зверове наобиколили ранена жертва, щяха да го обвинят в непригодност, а Василий като негов заместник щеше да заеме мястото му. В йерархията на Държавна сигурност положението можеше да се промени само за една нощ, така че и за двамата кариерата зависеше от откриването на предателя.

Лев погледна към заместника си, мъж, еднакво привлекателен и отблъскващ — сякаш добрите му черти бяха нанесени върху гнила сърцевина, лице на герой със сърце на подмазвач. В привлекателната му фасада имаше едва забележими недостатъци, проличаващи в ъгълчетата на устата му, леко презрение, което при внимателно тълкуване намекваше за тъмни мисли под привлекателната му външност. Може би усетил, че е наблюдаван, Василий се обърна и се усмихна със своята тънка двусмислена усмивка. Явно нещо му бе доставило удоволствие. Лев веднага разбра, че е допуснал грешка.