Джеффри Дивер - Обект № 522

— Знаете какво имам предвид.

— Не, не знам.

— Искам да видя досие ЗЕ — „Законов надзор".

Кратко колебание.

— Защо? Там няма нищо интересно. Малко правна информация. Стандарти по Закона за личната тайна.

Стърлинг лъжеше. От поалифорйийската агентка Кейтрин Данс Райм бе получил някакви познания по кинесика — тълкуване на жестовете и мимиките — анализиране на човешките реакции. Колебанието, преди някой да отговори, обикновено е признак на неискреност, защото човекът се опитва да измисли правдоподобен, но лъжлив отговор. Хората говорят бързо, когато казват истината — няма нужда да измислят.

— Защо тогава не искате да го видя?

— Просто няма смисъл да… Няма да ви помогне с нищо.

Пак лъжа.

Зелените очи на Стърлинг бяха спокойни. Той само веднъж отмести леко поглед и Райм се досети, че погледна към мястото, на което Рон Пуласки би трябвало да се вижда на екрана му (младият полицай стоеше в дъното на лабораторията, зад криминолога).

— Тогава ми отговорете на един въпрос.

— Да?

— Преди малко говорих с един компютърен специалист от полицията. Попитах го колко е голямо досието на братовчед ми.

— Да?

— Каза, че трийсет страници текст би трябвало да заемат около двайсет и пет килобайта памет.

— И аз съм загрижен като вас за партньорката ви, но…

— Силно се съмнявам. Сега ме изслушайте.

Стърлинг само вдигна едната си вежда вместо отговор. Райм продължи:

— Едно обичайно досие съдържа двайсет и пет килобайта информация. Във вашата брошура обаче пише, че имате над петстотин петабайта данни. Това е толкова много, че повечето хора не могат да си го представят.

Другият мъж мълчеше.

— Ако всяко досие се събира средно на двайсет и пет килобайта, базата с данни за всеки човек на Земята ще заема около сто и петдесет милиарда килобайта, максимум. „Инър-съркъл" обаче съдържа над петстотин трилиона килобайта. Какво има в останалата част от „Инър-съркъл", Стърлинг?

Пак колебание.

— Ами, много неща… Графики и снимки. Те заемат много памет. Административни данни например.

Лъжа.

— И обяснете ми защо изобщо някой трябва да има досие „Законов надзор"? Кой с какво „надзирава"?

— Следим да се спазват изискванията на закона.

— Стърлинг, ако досието не дойде в компютъра ми до пет минути, ще се обадя в „Таймс" и ще им разкажа как фирмата ви помага и прикрива престъпник, който използва информацията ви, за да планира изнасилвания и убийства. Хората от Отдела за законов надзор във Вашингтон няма да ви спасят от тези заглавия. А съм сигурен, че ще излязат на първите страници.

Стърлинг просто се изсмя, лицето му излъчваше спокойствие.

— Това никога няма да стане. Довиждане, капитане.

— Стърлинг…

Образът изчезна.

Райм затвори очи за момент. Приближи се с количката до дъските с таблиците на уликите и списъка със заподозрените. Вгледа се в думите с почерците на Том и Сакс, някои надраскани набързо, други — грижливо изписани.

Не виждаше отговор.

„Къде си, Сакс?"

Знаеше, че тя живее на ръба, че не можеше да я накара да избягва опасните ситуации, които като че ли я привличаха. Но беше бесен, че е тръгнала да проверява следа без подкрепление.

— Линкълн? — тихо заговори Рон Пуласки.

Райм погледна младия полицай, който с необичайно хладен поглед се взираше в снимките на мъртвата Майра Уайнбърг.

— Какво?

Младежът се обърна към криминолога:

— Имам една идея.

Лицето на Уиткъм, с превързан нос, изпълни екрана.

— Ти можеш да теглиш информация от „Инър-съркъл", нали? — хладно попита Пуласки. — Каза, че нямаш достъп, но имаш.

Заместник-началникът на Отдела за законов надзор въздъхна.

— Да — отвърна след няколко секунди.

За момент погледна към камерата, но бързо отмести очи.

— Марк, имаме проблем. Трябва да ни помогнеш.

Пуласки разказа за изчезването на Сакс и подозренията на Райм, че досието й „Законов надзор" в ССД може да им помогне да я намерят.

— Какво има в досието?

— Досие „Законов надзор"? — прошепна Марк Уиткъм. — Достъпът до тях е абсолютно забранен. Ако ме хванат, мога да отида зад решетките. А пък какво може да направи Стърлинг… ще е по-лошо от затвор.

Пуласки се сопна:

— Излъгахте ни и умряха хора. — Добави по-меко: — Ние сме на страната на добрите, Марк. Помогни ни. Не позволявай още някой да пострада. Моля те.

Замълча и тишината се проточи.

„Браво, новобранец" — помисли си Райм, който в този разговор бе доволен да бъде само слушател.