Катрин Невил - Осем

— Вие нямате брада — отбелязах аз.

— Така е — отвърна тъжно той. — Както се казва на друго място в Библията: „Брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък“ 34 34 Първа книга Моисеева. Битие. 27:11. — Б.ред. . Искало ми се е да си пусна брада, защото ми се струва, че с нея ще бъда неотразим… — В очите му танцуваха весели пламъчета. — Само че при мен расте някакво космато подобие.

Лили се появи с поднос и три димящи чаши, а Мордекай продължи.

— В древността евреите не прибирали реколтата по краищата на нивите си, оставяли ги недокоснати също като краищата на брадите, за да могат възрастните от селата и скитниците да вършеят оттам. Скитниците винаги са били на почит в еврейската религия. Има нещо мистично в скиталчеството. Приятелката ми Лили каза, че ще заминавате.

— Да — отвърнах аз. Не бях сигурна обаче как ще реагира, като чуе, че ще прекарам една година в арабска страна.

— С мляко ли пиете чая? — попита Мордекай. Кимнах и понечих да стана, ала той вече бе скочил от мястото си. — Позволете на мен — настоя.

Изчаках да се отдалечи и се обърнах към Лили.

— Бързо, докато сме сами — прошепнах аз. — Как приема семейството ти новината за Сол?

— Адски са се вкиснали — рече тя и остави по една лъжичка при всяка чашка. — Особено Хари. Все повтаря, че е неблагодарен копелдак.

— Вкиснати ли? — попитах. — Сол не е виновен, че са го пречукали.

— Какви ги говориш? — попита Лили и ме погледна особено.

— Нали не допускаш, че Сол сам е уредил убийството си?

— Убийство ли? — Лили се кокореше все повече. — Виж, знам, че прекалих малко, като реших, че е бил отвлечен. На края се върна вкъщи. Подаде си оставката! Заяви, че напуска, и се изнесе. Представяш ли си? След двайсет и пет години служба!

— Казвам ти, че е мъртъв — настоях аз. — Видях го. В понеделник сутринта някой го беше сложил на каменния блок в Залата за медитация в сградата на Обединените нации. Някой го е убил!

Лили ме гледаше с отворена уста, стиснала лъжичката в ръка.

— В цялата тази работа има нещо странно — продължих. Лили изшътка и погледна през рамо. Мордекай се връщаше с няколко пакетчета сухо мляко.

— Все едно че зъб им вадех — обясни той и се настани между нас с Лили. — Няма го вече качественото обслужване. — Погледна към Лили, а след това към мен. — Какво става тук? Да не би да ви се е явил призрак.

— Има такова нещо — измърмори Лили, пребледняла като платно. — Изглежда, шофьорът на баща ми е… починал.

— Много неприятно — отвърна Мордекай. — Беше част от семейството ви дълги години, нали така?

— Откакто съм родена. — В очите й се появи стъклен блясък и мислите й я отнесоха някъде далече.

— Той не беше млад, нали? Дано няма семейство, което разчита на него. — Мордекай наблюдаваше Лили със странно изражение.

— Можеш да му разкажеш. Всичко, което каза на мен — настоя тя.

— Не мисля, че…

— Той знае за Фиск. Разкажи му за Сол.

Мордекай се обърна любезно към мен.

— Доколкото разбирам, тук се разиграва някаква драма, нали? — попита спокойно възрастният мъж. — Приятелката ми Лили е убедена, че гросмайстор Фиск не е починал от естествена смърт. Може би и вие мислите така. — Той отпи от чая си.

— Кат току-що сподели с мен, че Сол е бил убит — уточни Лили.

Възрастният мъж остави лъжичката, без да вдига поглед, и въздъхна.

— Страхувах се, че ще чуя точно това. — Очите му изглеждаха тъжни зад дебелите очила. — Вярно ли е?

Все още се колебаех.

— Наистина не…

Мордекай ме прекъсна с любезен глас:

— Защо ти си разбрала преди останалите? Лили и семейството й не знаят нищо.

— Защото бях там — отвърнах аз.

Лили понечи да се обади, но той й направи знак да замълчи.

— Дами, дами… — Сетне се обърна отново към мен. — Най-добре започни от самото начало. Моля те.

И така разказах всичко онова, което вече бе чул и Ним. От предупреждението на Соларин преди срещата по шах, смъртта на Фиск, тайнственото изчезване на Сол, дупките от куршуми по колата и най-сетне тялото на Сол в сградата на Обединените нации. Изпуснах, разбира се, някои подробности, като предсказанието, мъжа на колелото и разказа на Ним за „Шаха Монглан“. Бях се заклела да опазя последното в тайна, да не говорим, че бе прекалено странно, за да го повторя.

— Обясни ми всичко много добре — каза той, когато завърших. — Струва ми се, спокойно можем да приемем, че смъртта на Фиск и тази на Сол са свързани по някакъв начин. Сега трябва да разберем какви събития и кои хора ги свързват, за да разберем връзката.