Катрин Невил - Осем

Гогол взе бучка захар и я лапна. След това отпи от чашата си и притихна.

Старицата в края на фоайето се запъти към масата им. Беше облечена в черно и пристъпваше едва-едва, подпирайки се на бастун. Гогол я погледна.

— Извинете — започна мило тя, когато се приближи до мъжете. — Не са ми сложили захарин, а ми е забранено да консумирам захар. Мога ли да ви помоля за пакетче захарин, господа, стига да имате излишен?

— Разбира се — отвърна Соларин. — Посегна към купичката в подноса пред Гогол, извади няколко розови пакетчета и ги подаде на жената. Тя му благодари сърдечно и си тръгна.

— О, не — изпъшка Гогол, когато погледна към асансьорите. Бродски вървеше към тях, като заобикаляше масите и саксиите. — Трябваше да те отведа горе веднага щом пристигна — прошепна той на Соларин. Скочи от мястото си и замалко да преобърне подноса. Шахматистът не помръдна.

Бродски бе висок мускулест мъж със загоряло лице. Със синия костюм на тънко райе и копринената вратовръзка приличаше на европейски бизнесмен. Вървеше напористо, сякаш пристигаше на бизнес среща. Спря пред Соларин и протегна ръка. Соларин я пое, без да става. Бродски се настани при тях.

— Наложи се да уведомя министъра, че си изчезнал — започна той.

— Не съм изчезвал. Излязох да се разходя.

— И да понапазаруваш ли? — заяде се Бродски. — Хубаво куфарче. Откъде го купи? — Той прокара пръст по ръба на куфарчето, оставено на пода до Соларин. Гогол дори не го беше забелязал. — Италианска кожа. Тъкмо като за руски шахматист — добави иронично той. — Имаш ли нещо против да надникна вътре?

Соларин сви рамене. Бродски качи куфарчето на колене и го отвори. Започна да рови.

— Между другото, коя беше жената, която си тръгваше от масата ви, когато дойдох?

— Някаква баба — отвърна Гогол. — Искаше захарин за чая.

— Не й е трябвал — замислено отбеляза Бродски, докато ровеше страниците. — Тръгна си веднага щом пристигнах. — Гогол погледна към масата, където бе седяла старицата. Наистина я нямаше, а подносът с чай все още стоеше на масата.

Бродски върна нещата обратно в куфарчето и се обърна към Соларин. След това премести поглед към Гогол и въздъхна.

— Гогол, ти си пълен глупак — заяви небрежно той, сякаш обсъждаха времето. — Безценният ни гросмайстор ти се изплъзва вече три пъти. Първия път е разпитвал Фиск точно преди убийството. След това е отишъл да вземе куфарчето, в което има само някаква папка, топче неизползвана хартия и две книги за петролната индустрия. Очевидно важните неща са били извадени. И ето че сега, под носа ти, успя да предаде бележка на агент. — Гогол се изчерви и остави чашата чай.

— Уверявам ви, че…

— Спести ми уверенията си — прекъсна го грубо Бродски. Обърна се към Соларин: — Министърът каза, че трябва да осъществим контакт през следващите двайсет и четири часа, иначе ще ни отзове в Русия. Не може да рискува прикритието ни, ако прекратят турнира. Никой няма да ни повярва, ако кажем, че оставаме в Ню Йорк, за да си купим италиански куфарчета. — Той се подсмихна. — Имаш двайсет и четири часа, за да се добереш до източниците си, гросмайсторе.

Соларин погледна Бродски в очите. След това се усмихна студено.

— Драги ми Бродски, можеш да уведомиш министъра, че вече съм осъществил контакт — отвърна той.

Бродски не каза нищо и зачака Соларин да продължи. Тъй като шахматистът мълчеше, агентът на КГБ замърка доволно:

— Браво. Не ни дръж в напрежение.

Соларин погледна куфарчето на скута му. Най-сетне вдигна очи към него. Лицето му бе непроницаемо.

— Фигурите са в Алжир — обясни той.

По обяд се чувствах напълно смачкана. Бях се опитвала отчаяно да се свържа с Ним, но така и не се получи. Пред очите ми бе тялото на Сол, положено върху камъка. Не спирах да се питам какво означава всичко това, как тези случки се подреждат в едно цяло.

Бях се заключила в офиса си в „Кон Ед“ с изглед към входа на Обединените нации, слушах всички новинарски бюлетини по радиото и дебнех да видя пристигането на полицейските коли, които да спрат на площада, за да разбера, че тялото е било открито. Патрулките така и не дойдоха.

Опитах да се свържа с Лили, но тя бе излязла. От офиса на Хари ми казаха, че е заминал за Бъфало, за да огледа пратка дефектни кожи, чакаха го да се върне късно вечерта. Колебаех се дали да не се обадя в полицията, за да оставя анонимно съобщение за тялото на Сол, но те щяха сами да го открият рано или късно. Един мъртвец не може да остане дълго в сградата на Обединените нации, без някой да го забележи.