Катрин Невил - Осем

— Нали казахте, че са научен труд?

— Да, доколкото свещениците са в състояние да постигнат някаква обективност. Виж сега, кардинал Ришельо е посветил живота си на откриването на могъществото и пътя към властта още преди да поведе армии срещу всяка държава в Европа. А целта на тайното му проучване се върти около… може и да си чувал за „Шаха на Монглан“.

— Шахът на Карл Велики ли? — възкликнах и се опитах да запазя спокойствие, въпреки че сърцето ми блъскаше като обезумяло. Приведох се напред над леглото му, слушах внимателно всяка изречена дума и го подтиквах предпазливо да продължи, за да не предизвикам нова атака. Бях чувал за „Шаха на Монглан“, но знаех, че е изчезнал преди векове. От онова, което знаех, стойността му бе невъобразима.

— Мислех, че е просто легенда — осмелих се да подхвърля аз.

— Ришельо не е мислел така — отвърна възрастният философ. — На хиляда и двеста страници в дневника му е описано проучването за произхода и значението на шаха. Той е пътувал до Аахен или до Е ла Шапел, дори е проучвал „Монглан“, където е вярвал, че е закопана дъската, но напразно. Нашият кардинал бил убеден, че в него е отговорът на загадка, по-стара от самия шах дори, може би стара като света. Тази тайна обяснява възхода и падението на цивилизациите.

— За каква тайна става въпрос? — попитах, като напразно се опитвах да прикрия вълнението си.

— Ще ти разкажа какво е неговото мнение — каза Волтер, — въпреки че той е починал, преди да разгадае тайната. Мисли каквото искаш, но повече не ме безпокой по този въпрос. Кардинал Ришельо е вярвал, че „Шахът на Монглан“ съдържа формула, забранена формула, запечатана както във фигурите, така и в дъската. Тази формула крие тайната на безграничната власт…

— Чичо Морис. — Мирей отвори очи. — Още не си довършил разказа. Каква е формулата, която кардинал Ришельо е търсил цял живот? Какво е била скрито във фигурите на шаха?

— Това, скъпа моя, ще открием заедно — усмихна се Талейран, щом забеляза, че Валентин също е отворила очи и двете момичета треперят под топлите завивки. — Истината е, че аз никога не съм виждал ръкописа. Волтер почина скоро след това. Цялата му библиотека бе купена от човек, който е знаел колко са ценни дневниците на Ришельо. Това е човек, който разбира какво означава безграничната власт и копнее да я притежава. Човекът, за когото говоря, се опита да подкупи и мен, и Мирабо, той бе застъпник на Закона за конфискацията, защото така се надяваше да разбере дали „Шахът на Монглан“ ще бъде конфискуван от хора на високи постове, които нямат етика и морал.

— Ти си отказал подкупа, нали, чичо Морис? — попита Валентин, вече седнала в леглото, загърнала се в юргана.

— Цената ми бе твърде висока за господина или може би трябва да уточня, че беше госпожа? — засмя се Талейран. — Самият аз исках шаха. И все още го искам. Погледна към Валентин на сумрачната светлина и бавно се усмихна.

— Вашата абатиса е допуснала огромна грешка — каза им той. — Трябва да призная, че се досетих какво ще направи. Извадила е шаха от абатството. Не ме гледайте така, милички. Да не би да си мислите, че е случайно съвпадение, че тя е решила да пресече цял един континент, за да отиде в Русия, както ми каза чичо ви? Вижте, човекът, който купи библиотеката на Волтер, същият човек, който се опита да подкупи нас с Мирабо, човекът, който си е поставил за цел да се добере до шаха през последните четирийсет години, е не друг, а Екатерина Велика, императрицата на Русия.

Талейран замълча и погледна към Валентин и Мирей, сгушили се една до друга под дебелите завивки. Преструваха се, че спят, с пищни коси, разстлани по възглавниците, и преплетени дълги кичури. Той стана, надвеси се над тях, за да ги завие, и ги погали нежно по главите.

— Чичо Морис. — Мирей отвори очи. — Още не си довършил разказа. Каква е формулата, която кардинал Ришельо е търсил цял живот? Какво е била скрито във фигурите на шаха?

— Това, скъпа моя, ще открием заедно — усмихна се Талейран, щом забеляза, че Валентин също е отворила очи и двете момичета треперят под топлите завивки. — Истината е, че аз никога не съм виждал ръкописа. Волтер почина скоро след това. Цялата му библиотека бе купена от човек, който е знаел колко са ценни дневниците на Ришельо. Това е човек, който разбира какво означава безграничната власт и копнее да я притежава. Човекът, за когото говоря, се опита да подкупи и мен, и Мирабо, той бе застъпник на Закона за конфискацията, защото така се надяваше да разбере дали „Шахът на Монглан“ ще бъде конфискуван от хора на високи постове, които нямат етика и морал.