Катрин Невил - Осем

Морис бе оставил вилицата и ножа и не откъсваше очи от тях.

— Абатството „Монглан“ ли? В Баските Пиринеи? От това абатство ли идвате? Защо не сте там? Защо сте си тръгнали?

Изражението му и настойчивият начин, по който зададе въпросите, накараха Валентин да осъзнае, че е допуснала фатална грешка. Макар Талейран да бе красив и изключително очарователен мъж, той си оставаше епископът на Отон, мъжът, от когото абатисата специално ги бе предупредила да се пазят. Ако той научеше, че двете братовчедки не само знаят за „Шаха на Монглан“, но са помогнали да изнесат две от фигурите, нямаше да им даде мира, докато не получи повече подробности.

И ето че заради нея над двете надвисваше опасност, защото се бе изпуснала, че идват от „Монглан“. Още в нощта на пристигането им в Париж двете фигури бяха тайно закопани под лехите в градината на Давид, но сега възникваше нов проблем. Валентин не бе забравила поверената й от абатисата роля да служи за приемник, ако на някоя от другите монахини й се наложи да се спасява с бягство и да се избави от фигурата. Засега подобно нещо не се бе случило, ала тъй като във Франция времената бяха смутни, подобна необходимост можеше да възникне всеки момент. Валентин и Мирей не можеха да си позволят да бъдат поставени под наблюдението на Шарл-Морис Талейран.

— Повтарям въпроса си — надигна глас епископът, докато двете момичета седяха, притиснати от болезнена тишина. — Защо напуснахте „Монглан“?

— Защото — отвърна неохотно Мирей — затвориха абатството.

— Затворили ли са го? Защо са го затворили?

— Заради Закона за конфискацията, монсеньор. Абатисата се страхуваше за сигурността ни…

— В писмото си до мен — прекъсна я Давид — жената обясняваше, че е получила нареждане от Папството да затвори абатството.

— И ти прие подобно обяснение? — попита Талейран. — Ти републиканец ли си, или не? Знаеш, че папа Пий заклейми революцията. Знаеш, че когато прокарахме Закона за конфискацията, той заплаши да отлъчи всички католици, които участват в Комуната! Въпросната абатиса е предателка на интересите на Франция, след като приема нареждания от италианското Папство, което, сам знаеш, е съставено от Хабсбурги и испански Бурбони.

— Държа да изтъкна, че съм също толкова ревностен републиканец, колкото и ти — заяви разпалено Давид. — Хората от семейството ми не са благородници. Аз съм човек от народа. Подкрепям новото правителство и ако то падне, ще продължа да съм му верен. А затварянето на абатството „Монглан“ няма нищо общо с политиката.

— Има, и още как, скъпи ми Давид, има много общо с политиката. Много добре знаеш какво е скрито в това абатство, нали? — Валентин и Мирей пребледняха, докато Давид наблюдаваше с особено изражение как Талейран посяга към виното.

— Ами! Бабини деветини — изсмя се презрително той.

— Нима? — отвърна другият. Очите му се бяха впили в двете млади жени. Не след дълго той също се пресегна към чашата с виното, отпи и се замисли. Най-сетне стисна вилицата и започна да се храни. Валентин и Мирей седяха вцепенени на столовете си и не се докосваха до сервираното ястие. — Май племенниците ти загубиха апетит — отбеляза най-сетне Талейран.

Давид ги погледна.

— Какво има? — настоя той. — Не ми казвайте, че и вие вярвате в тези глупости.

— Не, чичо — отвърна тихо Мирей. — Знаем, че е само суеверие.

— Разбира се, това е само легенда, нали така? — намеси се и Талейран, възвърнал си отново вече познатия им чар. — Струва ми се обаче, че и вие сте чували за тази легенда. Кажете ми, къде замина вашата абатиса, след като е успяла да заговорничи с папата срещу правителството на Франция?

— За бога, Морис! — процеди раздразнен Давид. — Човек би помислил, че си се учил при Светата инквизиция. Аз ще ти кажа къде е заминала и се надявам с това да сложим край на всичко това. Тръгнала е за Русия.

Талейран замълча. Скоро по лицето му плъзна бавна усмивка, сякаш се бе сетил за нещо лично, което винаги го забавляваше.

— Сигурно си прав — обърна се той към Давид. — Кажи ми, очарователните ти племенници имали ли са досега случай да посетят парижката Опера?

— Не, монсеньор — побърза да отговори Валентин. — Искам да ви уверя, че от ранно детство това е най-съкровената ни мечта.

— Толкова отдавна ли? — засмя се Талейран. — Може да успеем да уредим въпроса. След като се наобядваме, предлагам да прегледаме гардероба ви. Аз съм специалист по въпросите на висшата…

— Монсеньор дава модни съвети на половината дами в Париж — добави с гримаса Давид. — Това е една от многобройните му прояви на християнско милосърдие.