Не беше лесно. Както Соларин изтъкна, когато се занимаваш с формула, съставена от шейсет и четири квадрата, трийсет и две фигури и шестнайсет позиции на плата, възможните комбинации бяха много повече от общия брой звезди в известната ни Вселена. Гледайки схемата, ни се струваше, че някои от ходовете са на коня, други — на топа или офицера, но не бяхме сигурни. Всичко трябваше да се побере на шейсетте и четири полета на дъската от «Шаха Монглан».
Ставаше по-сложно, защото, макар да знаехме коя пешка и кой кон се е преместил на дадено поле, липсваше ни информацията коя фигура къде е била в самото начало на играта.
Въпреки това бях убедена, че има ключ дори за тези неща, затова продължихме да упорстваме с информацията, с която разполагахме. Белите винаги започваха първи играта и обикновено първият ход бе с пешка. Лили възропта, че едно време не е било така, но според картата първият ход трябваше да бъде направен от пешка — единствената фигура, която от самото начало можеше да се движа направо по вертикала.
Дали при ходовете се редуваха черни и бели фигури, или трябваше да предположим — както при обхода на коня, — че ще бъдат направени от една-единствена фигура, която се мести по дъската? Спряхме се на първия вариант, защото така възможностите бяха по-малко. Освен това решихме, тъй като ставаше дума за формула“, не за игра, че всяка фигура може да се мести по веднъж и всяко поле да бъде заемано по веднъж. За Соларин подобни ходове бяха безсмислени, но поне открихме последователност, която имаше прилика с бродерията на плата и скицата в дневника. Странното бе, че всичко вървеше отзад-напред — това бе огледален образ на процесията във Венеция.
На зазоряване бяхме готови със схема, която приличаше на labrys -а на Лили. Ако непреместените фигури останеха на дъската, те образуваха друга геометрична фигура във формата на осмица, но във вертикален план. Разбрахме, че сме близо.
Вдигнахме подпухналите си очи. Приятелството ни бе потушило амбициите на всеки един от нас. Лили избухна в смях и се претърколи на пода, а Кариока скочи на корема й. Соларин се хвърли към мен като луд, грабна ме и ме завъртя. Слънцето изгряваше и морето се превръщаше в кървавочервено петно, а небето — в перленорозово.
— Сега единственото, което трябва да направим, е да намерим дъската и останалите фигури — казах му аз с мрачна усмивка. — Нищо работа, сигурна съм.
— Знаем, че още девет са в Ню Йорк — изтъкна той и ми се усмихна с изражение, което подсказваше, че има още нещо наум освен шах. — Трябва да ги погледнем, какво ще кажеш?
— Дадено, капитане — обади се Лили. — Да се заемаме с нока 89 89 Най-горната част на мачта. — Б.пр.
и утлегара. Предлагам да вдигаме платна.
— Тогава пълен напред — съгласи се доволно Соларин.
— Дано великата богиня Кар ни изпрати попътен вятър — казах аз.
— Да яхнем вълните! — извика въодушевена Лили.
Нютон не беше първият от Века на разума 90 90 Век на разума, или епоха на Просвещението, символ на философите, тържество на интелекта. — Б.пр.
.
Той бе последният магьосник, последният вавилонец, последният шумер… защото възприемаше Вселената и всичко, което ни заобикаля, като гатанка, като тайна, която можеше да бъде разгадана с помощта на чистата мисъл, приложена към доказателствата, към мистичните следи, оставени от Господ по цял свят, за да ни насочат към търсенето на философско съкровище под формата на езотерично братство…
За него Вселената бе криптограма, създадена от Всевишния — също както той самият се бе потопил в откриването на принципите на висшата математика в дадена криптограма по време на сътрудничеството си с Лайбниц 91 91 Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646–1716) — немски философ, математик и държавник. — Б.пр.
. Според него тайната щеше да се разкрие на посветените посредством чистата мисъл, посредством концентрация на ума.
Джон Мейнард Кейнс
92 92 Джон Мейнард Кейнс (1883–1946) — английски икономист. — Б.пр.
Накрая се върнахме отново към научните теории на древните питагорейци, от които водят началото си и математиката, и математическата физика. За него… числата съответстват на периодичността на музикалните ноти… И ето че сега през двайсети век физиците се заемат с въпроса за периодичността на атомите.
Алфред Норт Уайтхед
93 93 Алфред Норт Уайтхед (1861–1947) — английски философ, логик и математик. — Б.пр.
Цифрите водят към истината.
Читать дальше