Катрин Невил - Осем

— Значи Питагор е бил прав? — попитах аз. — Вселената е съставена от цифри, които се повтарят с математическа точност и могат да бъдат пресметнати. Това ли мислиш, че е смисълът на «Шаха Монглан» — хармоничен анализ на молекулярната структура? Измерване на вълните, за да се анализира структурата на елементите?

— Онова, което може да бъде премерено, може да бъде разбрано — отвърна бавно Соларин. — Онова, което е разбрано, може да бъде променено. Питагор е учил с най-великия алхимик — Хермес Трисмегистус, когото египтяните приемали за превъплъщение на великия бог Тот. Той е бил човекът, формулирал първия принцип на алхимията «Каквото отгоре, това и отдолу». Вълните във Вселената се държат по същия начин, както вълните в най-малкия атом — и могат да бъдат накарани да си взаимодействат. — Той се обърна и ме погледна. — Две хиляди години по-късно Фурие показва как точно си взаимодействат. Максуел и Планк разкриват, че самата енергия може да бъде описана като вълна. Айнщайн е направил последната крачка и е доказал, че онова, което Фурие предлага като аналитично оръжие, е истина — че материя и енергия са вълнови форми, които могат да преминават една в друга.

В главата ми започваше да се оформя идея. Гледах плата. Лили проследяваше с пръсти бродираните златни змии, вплели се във формата на цифрата осем. Започвах да се досещам за връзката между плата — labrys /лабиринта, който Лили бе описала — и онова, което Соларин току-що каза за вълните. «Каквото е отгоре, това е и отдолу.» Макрокосмос, микрокосмос. Материя, енергия. Какво означаваше всичко това?

— Осмицата? — казах на глас, въпреки че все още бях погълната от мислите си. — Всичко води до осмицата. Също и спиралата на ускорението на Нютон. Ами мистичната процесия, описана в дневника — обиколката на Руса във Венеция, — тя също описваше осмица. Ами символът на вечността…

— Какъв дневник? — попита Соларин и неочаквано застана нащрек. Погледнах го неспособна да повярвам. Нима бе възможно Мини да ни е показала нещо, за което собственият й внук не знаеше?

— Мини ни го даде — отвърнах аз. — Дневникът е на френска монахиня, живяла преди двеста години. Участвала е в изваждането на шаха от абатство «Монглан». Така и не ни остана време да го дочетем. В мен е… — Понечих да го взема от сака, но Соларин скочи.

— Господи! — извика той. — Значи това е имала предвид, когато твърдеше, че ключът е в теб. Защо не каза досега? — Той докосваше кожената подвързия на дневника.

— Имаше по-важни неща — отговорих. Отворих го на страницата, където бе описана «дългата процесия» — церемонията във Венеция. И тримата се наведохме над нея на светлината на свещта и останахме загледани в написаното. Лили се усмихна бавно и извърна към Соларин сивите си очи.

— Това са шахматни ходове, нали? — попита тя. Соларин кимна.

— Всеки ход по фигурата осем на тази схема — обясни той — съответства на символ на същото място върху плата — може би на символа, който те са виждали по време на церемонията. Ако не греша, тук е показано коя фигура къде ще се озове на дъската. Шестнайсет стъпки, всяка от които се състои от три части информация. Вероятно тъкмо трите неща, които ти предложи: какво, как и кога…

— Също като триграмите на И Дзин — подхвърлих аз. — Всяка група съдържа квантум информация.

Соларин ме наблюдаваше. След това се разсмя.

— Именно — потвърди той, протегна ръка и стисна рамото ми. — Елате, шахматистки, разбрах каква е структурата на играта. Хайде сега да свържем всичко и да открием пътя към вечността.

Цялата нощ се трудихме над загадката. Сега вече разбирах защо математиците усещат трансцендентална вълна от енергия, заливаща ги всеки път, когато открият нова формула или забележат нова закономерност в нещо, което непрекъснато е било пред погледа им. Единствено в математиката можеше да се преживее чувството на преминаване през друго измерение, което не съществува в настоящето — чувството, че пропадаш и се озоваваш насред загадка, а тя те обгръща физически.

Не съм велика математичка, но ми стана ясно какво иска да каже Питагор, когато твърди, че математиката и музиката са едно. Докато Соларин и Лили се опитваха да възстановят шахматните ходове по дъската, а аз се опитвах да разбера последователността, усетих, че чувам как формулата на «Шаха Монглан» пее. Бе като еликсир, рукнал във вените ми, който ме понасяше сред красива хармония, докато полагахме всички усилия да открием тайната на фигурите.