Катрин Невил - Пожарът

— Кат беше по-скоро реалистка — добави Родо. — Тя знаеше какво е необходимо да направи, за да те запази. Изпрати те на работа при мен, щом разбра, че ще получаваш уроци по алхимия в кухнята, а няма да се доближаваш до шахматни дъски. Освен това Кат разбираше, че всички ние се нуждаем от колесничар, който да задържа нашите насочени в различни посоки сили заедно , подобно на Сократовите коне, които теглели едновременно към небесата и към земята, подобно на вечната битка между материята и духа. Тази битка човек вижда всеки ден около себе си. Хора се качват на самолети и се разбиват с тях в административни сгради само защото мразят материалния свят и искат да го унищожат, преди да го напуснат. Други пък презират до такава степен духовното, че в тяхната представа за нормалност то изобщо не присъства. Това не може да се нарече „баланс на силите“, не може да се нарече хармония.

До този момент не подозирах, че Родо има мнение по тези и някои други сходни въпроси. Във всеки случай не бях много сигурна накъде точно води разсъждението му на тема „противоположностите се привличат“. Но после си спомних какво ми бе казал самият той за Карл Велики и за шаха Монглан.

— Затова ли твърдеше, че моят рожден ден и този на майка са толкова важни? — попитах. — Защото четвърти април и четвърти октомври се намират на отстояние шест месеца един от друг, тоест са точни противоположности?

Родо ни огря с усмивката си.

— Ето как действа схемата — започна той. — Четвърти април се намира между двата първи пролетни зодиакални знака Овен и Телец. Във всяка алхимична книга пише, че по това време трябва да се сеят семената на всяко Велико дело. Жътвата е шест месеца по-късно, пада се между знаците Везни, тоест Баланс, и Скорпион. В своя низш вариант вторият знак се представя от животното скорпион, но висшите му символи са Орелът и Жар-птицата. Тези два полюса са назовани в индианската поговорка Jaisi Karni, Vaise Bharni , или, с други думи, резултатите са плодовете от нашите действия. Каквото посееш, такова ще пожънеш . Това е темата и на „Книгите на равновесието“ на Ал-Джабир ибн Хайам — да сееш и да жънеш означава да постигаш равновесието на практика. Алхимиците наричат този процес Велико дело. Човекът, когото наричаме Гален Марч… — продължи Родо — чели сте записките му, значи донякъде сте наясно. Той е първият човек, който след хиляда години труд успя да разгадае първата фраза от тайната.

Втренчих се в шефа си и попитах:

— Ролята на Гален в Играта е била изключително важна. А къде е той в момента?

— Оттеглил се е за малко — отвърна Родо. — Точно като майка ти. Изпраща на двама ви това. — Той ми подаде пакет, подобен на онзи, който ни беше дала Татяна, само че по-малък. — Прочетете го тази вечер, след като си тръгна. Смятам, че ще ви помогне за утрешната мисия. Може би и не само за нея.

Аз отново бях пълна с въпроси, но Родо се изправи. Двамата с Вартан също скочихме.

— Кат ви е довела до първата от скритите фигури — обясни Родо. — Тя се намира тук, във Вашингтон. Досещам се, че е така, нищо че не знам какво точно пише в картата, която скрихте от мен, досещам се и точно откъде ще започне вашата утрешна „жътва“. — Вече до вратата се обърна и добави през рамо: — Вие двамата заедно — това е просто идеално. Нали се сещате, вие сте живо въплъщение на тайната: брак между черното и бялото, между духа и материята. Открай време в алхимията той е известен под името „алхимична женитба“ и представлява единственият начин, по който светът изобщо оцелява.

Усетих как лицето ми порозовява. Не можех дори да погледна Вартан.

Родо прекрачи прага и изчезна в нощта.

Седнахме обратно, сипахме си по още една глътка вишновка. Вартан сряза пакета с писмото на Шарло и зачете на глас.

През 1830 година разкрих тайната за получаването на еликсира, точно както бе предсказано.

Живеех на юг, в Гренобъл, когато Франция отново бе разтърсена от революция, започнала, както винаги, в Париж. Страната ни пак тънеше в смут, точно както в дните, в които съм бил заченат. Тогава майка ми, Мирей, избягала от парижките барикади на остров Корсика заедно с брата и сестрата Бонапарт, а баща ми, Морис Талейран, се спасил в Англия, а по-късно заминал за Америка.

Но тази нова революция била твърде различна от предишната и това скоро щеше да стане ясно.

До месец юли 1830 година нашият възстановен монарх Шарл Десети от семейството на Бурбоните бе властвал вече шест години, бе отнел всички граждански права и бе разпуснал националната гвардия. За пореден път вбеси народа на Франция, като уволни съдиите и затвори редакциите на всички независими вестници. През този юли, когато кралят напусна столицата и отиде на лов в едно от провинциалните си имения, буржоазията и народните маси се обърнаха към маркиз Ла Файет — единствения благородник от старата генерация, който още вярваше, че свободите ни могат и ще бъдат възстановени — и го натовариха със задачата да възроди националната гвардия в името на народа и да преброди Франция надлъж и шир за набиране на допълнителни хора и муниции. После в бърза последователност народът посочи Орлеанския дук за регент на Франция, гласува за възстановяване на конституционната монархия и изпрати до крал Шарл официално искане той да се откаже от короната.