Катрин Невил - Пожарът

Съкращенията очевидно образуваха римски цифри, чиито арабски съответствия бяха следните:

„D = 500

C = 100

L = 50

X = 10

V = 5

I = 1“

Събрани, те даваха резултата „666“ — числото на звяра от библейския Апокалипсис.

Звярът не ме притесняваше — имах си достатъчно наоколо във вид на тотеми, които да ме пазят. За първи път обаче наистина се тревожех за майка ми. Защо ли й е било нужно да използва подобна банална псевдоапокалиптична уловка, за да привлече вниманието ми? Ами това преспапие: „намирам се зад осмата топка“ 10 10 Непреводима игра на думи — английската фраза „намирам се зад осмата топка“ означава „намирам се в тежко, безизходно положение“. Предполага се, че фразата произлиза от билярдната игра — осмата топка се отиграва много трудно във варианта на билярда, включващ бяла топка бияч и петнайсет разноцветни номерирани топки мишени. — Б.пр. , още една стандартна безсмислица. Какво ли означаваше пък тя ?

А какво ли да мисля за стария като света израз — „Каквото горе, такова и долу“ 11 11 „Каквото горе, такова и долу“ — буквалното значение на AS ABOVE, SO BELOW, последния ред от кодираната криптограма. — Б.пр. ?

В следващия миг проумях. Вдигнах осмата топка и бележката, сложих ги на пюпитъра за ноти и отворих рояла. От изненада за малко не изпуснах капака още преди да съм поставила подпората на мястото й.

Вътре, в кухото тяло на инструмента, стоеше нещо, което мислех, че никога докато съм жива няма да видя в дома на майка ми.

Шахматна дъска с фигури.

При това не просто някаква си шахматна дъска с фигури, а дъска, на която беше подредена вече започната партия. По време на играта са били вземани фигури и от двете страни — и черни, и бели, — подредени върху струните на рояла до дъската.

Първото, което привлече вниманието ми, бе отсъствието на черната царица. Огледах се и я видях в пластмасовия триъгълник върху билярдната маса на мястото на извадената осма топка. Господи, майко, как ти е дошло наум?!

В този миг сякаш ме всмука водовъртеж. Усетих самия процес на играта. Боже, колко ми липсваше всичко това. Как съм могла да се откажа от него? Не беше като наркотик, както мислеха някои. Усещането беше за живот , който потича във вените ми.

Извадените от игра фигури не ме интересуваха. Онези върху дъската ми бяха достатъчни, по тях можех да възстановя всеки ход. За няколко дълги мига забравих изчезналата си майка, леля Лили, затънала в преспите край Пъргатори с шофьора, колата и кучето. Забравих за направените жертви и онова, в което се беше превърнал животът ми въпреки желанието ми. Съществуваше единствено играта пред мен, играта, скрита като мрачна тайна в утробата на рояла.

Докато си припомнях ходовете, светлина огря високите прозорци. Изведнъж изтрезнях. Не можех да спра ужаса на тази недоиграна партия. Не можех да го спра, нищо че безброй пъти я бях прехвърляла в съзнанието си през последните десет години.

Защото много добре познавах тази партия.

Това беше партията, убила баща ми.

Потънал в търбуха на огнището, огънят обливаше грамадния пън от двете страни. Течен пламък. Седях на каменния перваз край огнището, впила празен поглед в огъня. Бях зашеметена, мъчех се да не си спомням нищо.

Но как бих могла?

Десет години. Десет години бяха минали. Десет години, през които аз си мислех, че съм успяла да потисна, да скрия, да погреба чувството, което за малко не погреба самата мен , чувството, появило се в онази част от секундата, преди да се случи страшното. Онази замръзнала във времето част от мига, в който си убеден, че целият живот и бъдещето са пред теб; в който все още можеш да мечтаеш. Мига, в който смяташ, че — както би се изразила приятелката ми Кий — светът е в ръцете ти. Мислиш си, че винаги ще бъде така.

След това виждаш ръката, стиснала оръжието. Случва се страшното. После всичко свършва. Вече няма настояще. Остават само миналото и бъдещето, само Преди и След. Остава само онова „тогава“ и… Тогава какво?

Това беше нещото, за което никога не говорехме. За което никога не мислех. Но ето че майка ми беше изчезнала, оставяйки зловещо съобщение, скрито в любимия й роял. Схванах недвусмисленото й послание, сякаш го бе изрекла високо и ясно: трябва да мислиш за това.