А. ДИИН - Изчезналата Библиотека

Точно за такава анонимност настояваше Емили. Докато се оглеждаше наоколо и попиваше изненадващо спокойния пейзаж на Вашингтон, мислеше за дългите часове на разпит, приключили току-що. Беше разказала на ФБР всичко - в границите на разумното и с леко изопачаване на подробностите. Каза им за заговора, как с нея се е свързал един египтянин и й е дал достъп до огромна колекция с данни от разузнаване, които после беше пуснала в интернет. Всичко, което трябваше да знаят. Що се отнасяше до източника, до природата на съществуването на библиотеката и продължилите векове наред операции на Обществото -предпочете да ги запази за себе си. Правителството и обществеността щяха да разберат само, че огромен запас от доскоро изолирано знаниз сега е публична собственост. За начина на събиране на информацията, за обширната мрежа от Библиотекари, която все още се простираше по цялото земно кълбо и все още събираше данни - за тези неща светът така и нямаше да узнае.

Някои неща просто трябваше да останат тайна. Работата на библиотеката беше предотвратила криза. Изправена лице в лице с бъдещето й, Емили знаеше, че може да пре -дотврати и други кризи... но единствено ако способността й да наблюдава, събира, консолидира и разпространява информация остане активна и тайна. Не беше готова да избира истините, които да споделя със света, не и по начина, по който го бяха правили предшествениците й. През последната седмица беше надникнала в тъмната страна на човешката манипулация и вече не беше готова просто да се отдръпне и да остави такива сили да съществуват безпрепятствено.

Новият Пазител все още имаше работа за вършене и макар че очертанията на Обществото може би се бяха променили, то все още имаше роля, която трябваше да играе.

След час Емили стоеше на изхода за пристигащи от страната на международно летище „Дюл“ През изминалите четирийсет и осем часа беше проникнала в сърцето на древни съкровищници на мъдрост и власт, беше видяла насоченото към нея дуло на пистолет, беше станала свидетел на рухването на една империя на злото, бяха я разпитвали в недрата на правителствения комплекс във Вашингтон и се беше ръкувала с изпълнения с благодарност президент. В цялата бъркотия беше осъзнала, че съществува една гледка, едно-единствено лице, което наистина жадува да види. Сега може и да разполагаше със знание, трупано от хилядолетия, но без този човек то не означаваше нищо.

Вдигна поглед и видя лицето, за което копнееше, грейнало срещу нея на изхода.

- Здравей, госпожо Пазител - поздрави я Майкъл и се приближи към нея със сърдечна усмивка. За миг остана загледан в очите й, а после я обгърна с ръце. Двамата си размениха дълга, силна прегръдка.

- Липсваше ми - каза най- после Емили.

Майкъл не продума, само я притисна още по-близо до себе си.

- Длъжница си ми - прошепна най- накрая закачливо в ухото й, - задето избяга така без

мен.

- Какво ще кажеш да ти се реванширам? - предложи Емили. - Може да отидем на екскурзия.

Майкъл иронично вдигна вежда при предложението за пътуване, излязло от устата на жена, която току-що бе обиколила света без него.

- Заедно - добави тя и се разсмя. - Да се изтегнем на някой плаж. Да почетем хубава

книга.

- Имаш ли нещо наум? - попита Майкъл.

- Каквото поискаш — отвърна Емили. - Имам достъп до една доста добра библиотека.

Сюжетът на „Изчезналата библиотека“ се позовава на истинската история и включва действителни исторически загадки, които често са достатъчно интересни, за да завладеят читателя сами по себе си.

Царската библиотека на Александрия

Подробностите, споменати в книгата, за това някога велико чудо на античния свят са точни, както и общото усещане за мистерия, свързано със съдбата на забележителното египетско културно наследство. Основана по повеля на Птолемей II Филаделф някъде в началото на III в. пр. Хр., нейните дарения и бързото й разширяване, изглежда, са били част от намерението на новия режим да създаде на Египет слава и наследство, непостигани дори от предишните фараони. Свързването на древната религия, философия, наука и изкуства превръща библиотеката в хранилище за мъдростта от цял свят - а разрешението, издадено вероятно по време на царуването на Птолемей III, библиотекарите да конфискуват писмените работи на всички посетители в града, за да ги копират и включат в колекцията, наистина е част от забележителната история на библиотеката.