А. ДИИН - Изчезналата Библиотека

Изстрелът отекна в малкия кабинет с оглушителна сила. Тялото на Емили сякаш се сгърчи, а после застина. Каквато и болка да причиняваше куршум, тя не я усещаше. Чу единствено оглушителния шум, видя стъписването и яростта, изписани на лицето на нападателя и, и се зачуди как ли ще изглежда светът, докато изчезва пред очите й.

Но тялото, което се свлече надолу и падна на бюрото, не беше на Емили. Юън Уестърбърг, с дупка от куршум в тила, се строполи с шумно тупване. Зад Секретаря в рамката на вратата стоеше Питър Уекслър, обграден от двете страни от двама полицаи. Оръжията им все още бяха насочени към тялото на Юън. Трети полицай влезе в кабинета и се отправи към Джейсън Уестърбърг, чиито очи не се отделяха от падналото тяло на баща му дори докато полицаят го караше да се изправи до стената и му слагаше белезници.

Емили не можеше да продума. Усети как я обхващат симптомите на шок. Уекслър си проправи път покрай полицаите и заобиколи бюрото си. Емили се обърна и го погледна в лицето, на което беше изписана невероятна съсредоточеност.

- Обаждането ти - обясни Уекслър. - Може и да съм само един дърт темерут, но дори и аз знам кога става нещо гадно. Ти се боеше, че може да ни подслушват. Страхувах се, че си права и членовете на този Съвет ще се опитат да те спрат, затова доведох подкрепления. Колкото повече мислех за тревогата ти и за мащабите на групата, която ми описа, толкова по-ясно ми ставаше, че няма просто да ни оставят да си седим тук и да кроим планове.

Той погледна към трупа, паднал на бюрото му.

- Изглежда, страховете и на двама ни се оправдаха.

Емили Уес погледна в лицето наставника си Някак, въпреки всичко, на устните й изплува благодарна усмивка. Тя прегърна възрастния човек, който току-що й беше спасил живота.

Когато мигът отмина, Уекслър огледа сцената.

- Значи всичко свърши?

Емили погледна към компютъра. Надписът „Качването завършено“ все още светеше на екрана.

- Не - каза тя. - Едва започва.

Вашингтон, окръг Колумбия

Два дни по-късно - 11.45 ч. източно стандартно време

Небето беше ясносиньо. Емили излезе от неотбелязаната с никакви опознавателни знаци сграда в сърцето на столицата. От ФБР я разпитваха почти цял ден и половина, мъчеха се да изтръгнат всяка информация, с която разполагаше, за съобщенията, които излъчваха по цял свят за заговор, замислен от вицепрезидента с цел да присвои властта в Овалния кабинет за себе си и за своите хора. Нацията никога досега не се беше изправяла пред такава дългосрочна и мащабна конспирация, в която да участват толкова много от лидерите й.

Два дни след осуетения си опит за преврат в затворническа килия се озова вицепрезидентът, а не президентът. Самюъл Трейтъм, оправдан по подозрения в каквото и да било участие в незаконни международни сделки - обвинения, които отричаше още от самото начало, - отново седеше зад бюрото си в Овалния кабинет с непокътната власт и репутация. На бял свят беше излязъл набор от документи, които доказваха, че предишните материали са фалшификати, включително и афганистанското видео с призиви за възмездие. Заговорът беше огромен, международен и с много пипала. От ФБР вече бяха арестували - освен самия вицепрезидент - секретаря по отбраната Аштън Дейвис, както и най-високопоставения генерал в армията на САЩ Марк Хъскинс. От ключовите фигури, участвали в „екипа за тактически отговор“, събран от секретаря Дейвис, единствено директорът на Тайните служби Брад Уайтли се оказа невинен. Въпреки това, когато разбра как са го подвели Дейвис и Хъскинс, му отне по -малко от час да връчи оставката си на президента. Трейтъм обаче разбираше кога си има работа с добър и верен на дълга човек: отказа да я приеме.

Емили разказа на следователите всичко, известно й за преврата. Публикуването на материалите, разкриващи заговора и оневиняващи президента - включително и списък с всички „Приятели“, които Съветът беше разпределил като изпълнители из цялата страна - беше анонимно, но те бързо бяха проследили връзката до кабинета на Уекслър, а оттам и до Уес. Това я превърна в нещо като героиня на деня дори сред хората, които я разпитваха, но тя заяви и пред агентите на ФБР пределно ясно: не желае да споменават името й. До момента те се бяха съобразили с волята й. Медиите по света отразяваха историята и всички до една приписваха разобличаването на „анонимен източник, разполагащ с неизказано количество информация“.