Глен Купър - Библиотекарите

- Казваха ми, че сте умен и наистина сте такъв! Но как така знаете моя curriculum vitae ?

- Работата ми е да познавам механизмите на правителството на Негово Величество. Добрите хора от Пенсилвания ми плащат да научавам тези неща; как иначе бих могъл да представлявам ефективно интересите им в Англия?

- Е, всичко това е много логично - рече Дашууд. - Но като изключим сухите факти на моя политически живот, какво друго сте чували за мен? Кажете, моля ви!

Франклин му направи знак да седне и също се настани.

- Ще ви помоля предварително за прошка, ако историята не е вярна, но научих, че по време на обиколката ви из Европа на младини сте забелязали как богомолците в Сикстинската капела се преструват, че се бичуват за греховете си по най-неефективен начин. На следващия ден сте се върнали с голям бич, скрит под наметалото ви, и в подходящия момент сте го извадили и сте го използвали върху себе си много драматично и ожесточено.

Дашууд гръмко се разсмя.

- Точно така беше! И заради непристойното ми поведение швейцарските гвардейци ме ескортираха до портите на Вечния град и ми наредиха да не се връщам повече. Боя се, че възгледите ми за католицизма не са се променили много с възрастта, макар дискретността ми да се е променила в известна степен. В известна степен.

- За мен ще бъде удоволствие да поговорим за религия, сър Френсис, за предпочитане - на бутилка добро бордо. Аз самият съм християнин, разбира се, но си избирам по малко от всичко. Вземам онова, което искам, и отхвърлям останалото.

Дашууд се изкиска и сподели, че съжалява, задето е бил така небрежен и не са се запознали по-рано. Бил уверен, че двамата имат много общи становища по редица въпроси.

- Дали не мога да ви убедя да дойдете в провинциалното ми имение в Бъкингамшър за едно продължително гостуване? - попита той. - След две седмици там ще се съберем редица джентълмени за някои светски занимания.

Начинът, по който произнесе „светски занимания", събуди вниманието на Франклин.

- И кои са тези джентълмени? - поинтересува се той.

- А, такива като Сандуич, Уилкъс, Бът, Уайтхед, Селвин, Лойд. Обичайната тайфа.

„Обичайната тайфа" включваше някои от най-влиятелните мъже в Англия, които Франклин бе ухажвал години наред с променлив успех.

- Вече напълно спечелихте вниманието ми - рече той.

- Да, така и предполагах. Трябва да включим и един американски джентълмен в кръга си. Обсъждахме това, пък и кой може да е по-подходящ от уважавания доктор Франклин?

- За мен е чест - отвърна Франклин, отмятайки непослушен сив кичур от лицето си. - Бихте ли споделили по-подробно за светските занимания, които споменахте?

- Не ми се иска да ви развалям удоволствието. Достатъчно е да кажа, че се наричаме братята на свети Френсис от Уайкомб. Не е нужно обаче да си носите Библия.. Ние се кланяме на далеч по-земни неща.

- Разбирам - рече Франклин и очите му проблеснаха.

Дашууд допи брендито си.

- И само да видите монахините ни!

Още с пристигането си в имението на сър Дашууд, Франклин доби впечатлението, че ще остане доволен от пътуването до Западен Уайкомб. Лакеят беше облечен в някаква дълга арабска роба, а икономът приличаше на султан. На подноса в слънчевата му стая имаше всякакви напитки - джин, порто, гарафи червено и бяло вино. Имаше също разнообразни плодове и сирена. Преди да се оттегли, икономът го уведоми, че протоколът за вечерта изисква гостите да се явят облечени в одеждите от гардероба.

Франклин отвори дрешника и се разсмя, когато видя съдържанието му - грубо кафяво монашеско расо, конопен пояс и чифт кожени сандали. Отвън се чу търкалянето на колела върху чакъл. През прозореца видя следващия посетител, а в далечината се забелязваха каретите на още двама.

Вечерта всяко смущение на Франклин от премяната изчезна, когато видя, че всеки от четирийсетте джентълмени в големия салон на Дашууд е облечен така. Един слуга му поднесе чаша шампанско и Франклик бе поздравен топло от мъжете, с които се бе срещал преди това в коридорите на властта в Уайтхол. Не след дълго бе представен и на други „братя", които не познаваше. Един от тях бе и Джон Монтегю, четвърти граф Сандуич, надут и властен мъж, който единствен от всички се отнесе високомерно с Франклин.

- Филаделфия, казвате - изрече високият мъж с тънък нос. - Предполагам, че ще ритате и крещите, ако отново ви принудят да се върнете на онова място.

- Едва ли - отвърна Франклин. - Мисля, че Ваше Благородие ще го намери за задоволително във всяко отношение, макар че ще ви бъде трудно да откриете конгрегация монаси, пиещи шампанско на Маркет Стрийт. Може би няма да е зле да посетя Ваше Благо-родие в Парламента, за да го запозная с развитието на нещата в хубавата ни колония.