Андерш Моте - Тръпката

— Горе-долу — усмихна се Франк. — Само че Филтърът е неимоверно по-сложен… Можеш да питаш и Деян, но мисля, че до този момент програмата вече съдържа няколко хиляди комбинации от негативни коментари, и неговият екип го обновява ежедневно с появата на нови изрази.

Те стигнаха до една врата и Франк допря картата си до четеца.

— Тук се намира Стратегическият отдел. По принцип това е екипът на Стофе, но той е в отпуска, така че в момента Мила ей там го замества.

Франк махна към бледата готик мацка, потънала толкова дълбоко в съдържанието на монитора си, че изглежда почти не ги забеляза.

— Викаме и Лисбет 55 55 Шега с героинята Лисбет Саландер от трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон. — Б.пр. — прошепна той. — Но само когато не ни чува…

HP кимна, като в същото време се опитваше да гледа надолу.

Макар и рискът да бе малък, той не можеше да се отърве от усещането, че всеки момент ще бъде разкрит.

— Когато Филтърът се натъкне на някакъв вид buzz, който може да навреди на клиентите ни, работа на Стратезите е да определят каква стратегия да използваме, за да „разрешим проблема“, така да се каже — продължи Франк.

HP кимна механично.

— Всичко това се вкарва в модела за управление на риска, проектиран от Филип. В зависимост от резултатите, които покаже моделът, информацията се праща на нас в оперативните отдели…

— Да, тъкмо това, ъъх… кои бяха те точно… — смотолеви HP.

Франк му хвърли недоволен поглед.

— Троловете, Пералното и Блоговете… Между другото, Манге, облеклото ти… — той погледна към зле стоящия костюм на HP и шарената му вратовръзка.

— Какво?

— Напомни ми да ти дам адреса на шивача ни, преди Филип да те е видял…

Тя излязоха от стаята и продължиха по стоманено сивия мокет в коридора в посока към още една заключена врата. Точно както при предишната Франк допря електронната си карта към дискретния четец и после отвори вратата.

— Вече сме у дома. Добре дошъл в Пещерата на трола, Манге!

Алармата на мобилния телефон изписка и тя рязко се изправи.

Часът беше един през нощта, крайно време да се завлече към къщи.

Погледна към едрото му тяло, заслуша се в тежките му вдишвания през няколко секунди и се опита да открие някакви чувства към него. Но единственото, което усети, беше отвращение. От него, от себе си и от цялата ситуация.

Тя стана от матрака и събра дрехите си.

Изми се набързо в банята, за да отмие колкото може миризмата му от себе си, преди да се отправи към къщи.

Тъкмо когато си нахлузи якето, чу шум откъм външната врата. Първо си помисли, че е вестникарчето, но после осъзна къде се намира. В празния апартамент на Хенке, естествено, не се получаваше сутрешен вестник.

Отново се заслуша.

От вратата се чуваше слабо метално дращене, почти като че някой се опитваше да отключи ключалката. Лампите в апартамента бяха изгасени, така че би трябвало да може да види светло петно при шпионката, където лампите ма стълбите хвърляха светлина. Но всичко беше тъмно.

Направи няколко крачки през хола.

Една от новите дъски на пода изскърца под крака ѝ и тя спря намясто.

Чегъртането беше престанало.

Тя внимателно се приближи до вратата, стъпвайки на пръсти, и се опита да погледне през шпионката.

Но стълбището беше съвсем тъмно.

И тогава тя внезапно чу бързи стъпки по стълбите и как няколко секунди по-късно входната врата се отваря. Изтича до прозореца, взря се към пътеката долу и успя да види гърба на тъмен силует тъкмо преди да свие зад ъгъла.

— Квосслучва — измърмори той от матрака.

— Крадец — отговори тя, без да отмества поглед от улицата.

Но по някаква причина не беше напълно убедена в това…

Бяха минали през трийсет слайда с различните core values, mission statement и code of conduct на компанията, а освен това той и другите двама новоназначени бяха принудени да подпишат цял куп документи с всякакви клаузи за конфиденциалност.

Най-лошият период на нервност беше отминал, но сектантската атмосфера, която бе надушил по-рано, определено не беше спаднала.

Сега поне малката пробуждаща среща, организирана от HR мениджъра, изглежда беше към края си.

— И така, ако няма повече въпроси, това е всичко от мен. Сега изпълнителният директор на компанията ще каже няколко думи… Както отбелязах по-рано, всъщност би трябвало той да открие срещата, но Филип идва директно от самолета, така че трябваше да се напаснем към неговия график.