Андерш Моте - Тръпката

Тя беше сигурна, че е работила с всеки един от тях — но от друга страна, със сигурност не беше единствената…

Последната публикация на MayBey обаче бе тази, която наистина събуди интереса ѝ…

Полицаят го погледна, сякаш очакваше реакция, но като никога HP не знаеше какво да каже. Отчаяно се опитваше да съживи образа на Венсан в главата си, но по някаква причина чертите на мъжа внезапно бяха станали неясни — почти размазани.

Той отваряше и затваряше уста, без да може да произведе членоразделна дума.

— Бяхме много внимателни, г-н Петершон. Убийствата са необичайни тук, в Дубай, затова търсим под всеки камък. Хората ми провериха всички отпечатъци, които можахме да намерим, както в колата, така и на масата ви, и намерихме вашите, тези на г-жа Аргос, както и на всички останали от компанията ви. Дори се свързахме с полицейските власти в съответните ви родни страни и всички замесени имат чисти досиета. Всички с изключение на вас, г-н Петершон…

Азиз хвърли още един продължителен поглед на HP иззад купчината документи.

— Всички отпечатъци съвпадат, няма излишни. С други думи, няма никакви следи от този така наречен Венсан…

Още един поглед, който отговаряше на интонацията, но HP едва ли го забеляза.

Като се замислеше, всъщност не можеше да си спомни Венсан да е разказвал нещо за себе си.

Веднъж, докато той седеше в някакъв бар, потънал в мрачно настроение, французинът просто се беше появил.

Беше го почерпил трева и бира, беше някой, с когото да разговаря и който го накара да се почувства малко по-добре.

Та кой беше Жером Сашслер? Портфейлът му беше пълен с различни кредитни карти — роли, които му помагаха да се справи със странстващия си сомнамбулски живот. Спомняше си само някои от тях:

Джим Шутър

Уил Парчър

Тайлър Дърдан 34 34 HP леко е променил начина на изписване на имената на героите Джон Шутър, Уилям Парчър и Тайлър Дърдън, съответно от Таен прозорец, Красив ум и Боен клуб. — Б.пр.

Беше избрал имената главно на шега — или поне така си беше втълпил. Банда въображаеми дружки от филмовата история. Хора, съществували само в главата на главните герои.

Струваше му се, че има единствено блед спомен за Жером Санклер като ред щамповани букви върху пластмасова карта.

Жером и Венсан един и същи човек ли бяха в действителност?

Някой, който всъщност не съществуваше освен в собствената му глава?

Полицаят остави настрана документите си и се наведе над масата.

— Нека тогава да обобщя ситуацията, г-н Петершон. Вие — в миналото осъден убиец — пристигате в страната с фалшив паспорт. Срещате г-жа Аргос в хотела, сваляте я и уреждате пустинно сафари заедно с няколко случайни познати. Тя обаче подигравателно отблъсква набезите ви, което съвсем разбираемо ви ядосва. Все пак вие сте организирали всичко, може би дори единствено заради нея, а сега тя ви отхвърля. И така, по някое време вечерта г-жа Аргос изчезва, а вас ви намират под силно влияние на наркотични вещества и с нейната кръв по цялата ви риза. Единствената ви защита е да обвините мистериозен мъж, чието съществуване нищо и никой не може да потвърди.

Той направи кратка пауза, за да остави думите си да направят нужното впечатление.

— Както казах, убийствата са необичайни в Дубай, може би защото убийците се наказват строго. Много строго, г-н Петершон…

Още една пауза, така че HP да не пропусне какво искаше да му каже.

— Но ако човек ни съдейства, съдията обикновено проявява разбиране. Животът ви е буквално в собствените ви ръце, така че ви съветвам да помислите внимателно, преди да отговорите на следващия ми въпрос.

Трета пауза, този път съвсем ненужна.

— Вие ли убихте г-жа Аргос?

Пред очите на HP на мига започнаха да проблясват скрийншоти — всички съдържащи различна и адски притеснителна информация.

Да не би измъченият му мозък най-накрая да беше вдигнал бунт?

BLINK

Да му показваше неща, които не съществуват?

BLINK

Да беше смесил фантазия и реалност?

BLINK

Yes?

BLINK

No?

МАМИЦАТА МУ!

Той стисна очи и закри лице с ръцете си, за да спре святкащите картини в главата си. Но образите продължиха да проблясват върху ретината му.

Shooter

Parcher

Durdan

All work and no play makes Jack a dull boy!

Redrum, redrum, redrum…

He беше ли възможно наистина да е пребил една bitchy мацка? Да ѝ е дал да се разбере?

По дяволите, той дори си беше представял какво би било чувството…

Време беше да реши.

Червено или синьо?